Министерството на образованието ще промени Наредба 10 за организацията на дейностите в училищното образование, за да могат украинските деца бежанци да постъпят на училище и без документ за завършен клас. Това съобщиха от МОН в отговор на въпроси на "Сега", свързани с проблемите около приема на бежанци в образователната ни система.
Проблемът засяга най-вече украинските деца с двойно гражданство - българско и украинско, които, за да постъпят в българско училище, трябва да представят документ за завършен клас от украинското учебно заведение. По разбираеми причини доста от тях нямат такъв, затова от МОН работят по нови текстове в наредбата, които да позволят приемане на децата без документ за завършен клас, когато те бягат от война или други екстремални обстоятелства.
За останалите украински деца-бежанци засега остават вече обявените от властите стъпки - родителите им да подадат заявление за временна закрила в полицейските подразделения или граничните пунктове, с което да получат личен номер на чужденец, с който вече имат право да постъпят в училище или градина - след подаване на съответното заявление за прием до РУО и уточняване на здравния им статут.
Правилата за прием на деца бежанци в наши училища (когато нямат документи за завършен клас) са уредени в Наредбата за условията и реда за приемане и обучение на лицата, търсещи или получили международна закрила(link is external). Тя обаче касае случаите, когато децата искат да се устроят дългосрочно у нас, докато украинските деца, които сега идват в страната ни, са със съвсем друг статут (временна закрила) и имат нужда от помощ за по-кратко време. По въпросната наредба например децата от 5 клас нагоре следва да валидират знанията си (да държат изпит или входно ниво по всички учебни предмети за предходния си клас). Това те могат да направят до края на учебната година, в която са постъпили, като не могат да минат в следващ клас, ако имат невалидирани знания по над 3 учебни предмета. Видимо, разпоредбите изглеждат неадекватни и ненужни за повечето украински деца, които се надяват, че скоро ще могат да се приберат по родните си места.
От МОН коментираха, че на този етап не могат да дадат детайли около валидирането на знанията. "Този въпрос евентуално може да възникне на по-късен етап, когато видим колко деца ще влязат в български училища и най-вече колко ще останат", посочиха оттам. Не е ясно и дали ще мисли за по-облекчени програми за украинските ученици - например само с общите предмети.
Доста от украинските деца освен това продължават да учат дистанционно - въпреки войната - и за тях са нужни само лаптопи и компютри, свързани с интернет. По този повод от МОН посочиха, че ще прегледат потребностите на нашите училища и наличностите на МОН и ще се прецени дали можем да дадем за временно ползване устройства на украински деца, след като сме задоволили нуждите на българските училища.
Не на последно място директори поставят и въпроса с финансирането - българската държава ще осигури финансиране за допълнителното обучение по български език за украинските бежанци ( от 60 до 180 часа според възрастта), които постъпят на училище или градина, но не и цялостното им обучение в училище. "При 6 деца няма да има проблем, но ако изведнъж дойдат 60 деца в едно училище, нещата ще изглеждат по съвсем различен начин", коментират директори. "За момента не стои въпросът за допълнително финансиране за цялостното обучение на украинските деца, тъй като няма наплив в едно и също училище", казват от МОН.
ВАКСИНИ
Здравното министерство пък обяви, че е готово с насоки за имунизационен план за децата от Украйна, за да могат да бъдат включени в образователния процес тук. Тези насоки отговарят на Наредба № 3 от 2007 г. за здравните изисквания към детските градини и Наредба № 15 от 2005 г. за имунизациите в България. Независимо че имунизационният календар на Украйна е сходен с българския, за децата в различните възрастови групи е подготвен индивидуален план в зависимост от това дали има данни за поставени в Украйна ваксини или не, обяснява МЗ. При деца с непълен имунизационен статус ще се прилагат необходимите дози ваксини според имунизационния календар на България. Децата, за които няма никакви данни за проведени имунизации, се приемат за неваксинирани и те също ще бъдат обхванати с необходимите имунизации по календара.
"По отношение на надзора на полиомиелит в страната, преди посещение в организиран колектив всяко дете следва да бъде изследвано", се казва още в съобщението на министерството.
ИНТЕРЕС
91 заявления са подадени от украинци, търсещи или получили международна закрила, които искат децата им да продължат образованието си в България. Общо 78 са заявленията за записване на украински деца в училище, а 13 - в детска градина, съобщиха по-рано от просветното министерство. Броят им изглежда доста малък на фона на общия брой украински деца и ученици, които в момента се намират у нас, бягайки от войната - 11 300 души, т.е. само 0.8% от намиращите се у нас бежанци са поискали да тръгнат в българско училище или градина.
От МОН нямат информация дали става дума за заявления за получаване на международна закрила (хуманитарен статут или такъв на бежанец, т.е. по стария ред), или за получаване на временна закрила по новия, облекчен ред, който бе въведен в действие преди броени дни и на европейско ниво заради войната в Украйна. Оттам обясняват, че за тях е важно децата да имат правен статут (международна или временна закрила), с който да получат личен номер на чужденец, на базата на който могат да влязат в училище или градина.
Най-много са желаещите да се обучават в областите Бургас (31 деца и ученици), София-град (30 души), Варна (7) и Благоевград (5). Децата и младежите, които искат да учат в страната ни, са на различна възраст - от 3 до 17 г. В повече от половината области - 16, все още няма нито едно подадено заявление, казват от МОН.
Училищата у нас разполагат с близо 65 000 свободни места, които могат да се запълнят с украински ученици, показва справка на РУО-тата в страната. Най-много са незаетите места във Варна, Велико Търново и Бургас. В детските градини свободните позиции са близо 14 000. Най-висок е броят им в областите Разград и Варна, и изненадващо - и в София-град. В столицата свободните места са основно в крайните квартали - "Обеля", "Надежда", "Кремиковци" и селата Мърчаево и Владая.
От регионалните структури отчитат, че във всички области има достатъчно учители по български език, които биха могли да поемат допълнителни часове по български език. От 4 март т.г. украинските граждани могат да входират в РУО заявления за записване на децата им в училище. Подрастващите се насочват към конкретна образователна институция в зависимост от възрастта, завършения до момента клас, местонахождението и желанието на родителите. МОН създаде предварителна организация за подаване на документи, за да могат учениците да влязат в класните стаи, веднага след като получат официален статут в България и се установи здравният им статус.
АКЦИЯ
МОН започва дарителска акция с БЧК - от утре до 23 март българските ученици ще събират помощи за връстниците си в 63-те български неделни училища в Украйна. В тях учат над 10 000 деца от Киевска, Одеска, Лвовска, Николаевска и Запорожка област. В рамките на доброволческата инициативата "Деца помагат на деца" ще се събират дълготрайни хранителни продукти, хигиенни материали, фенерчета, продукти от първа необходимост, раници и ученически пособия. Списъкът е изготвен от неделните училища и може да се види на адрес: https://bit.ly/3IdDUmX. На 24 и 25 март даренията ще се предадат в регионалните центрове на БЧК в страната, откъдето ще бъдат транспортирани от БЧК до границата на Украйна и приети от местния Червен кръст. Разпределянето за нуждаещите се ще поемат 12 организации на българи в Украйна, заявили пред МОН готовност да организират собствен транспорт и да раздадат продуктите.
