В подготовка да отрази очакваното контранастъпление на Украйна руската армия е построила обширна система от отбранителни съоръжения, която се простира от западния край на Крим до границата между Русия и Беларус. Общо са изградени окопи и други съоръжения на протежение на над 1500 км.

За подготовката на фортификационни рубежи в анексирания Крим губернаторът Сергей Аксьонов заговори още през ноември 2022 г. Според The Washington Post руската армия действително е успяла да построи сложна инженерна система за отбрана на полуострова. По крайбрежието на Евпатория са изградени линии траншеи и бункери, на отделни места има позиции на артилерията. Направо на плажа са инсталирани "драконови зъби" - в случай на морски десант с бронетехника. Макар че експертите смятат, че това е малко вероятно - украинският флот е твърде слаб за провеждане на подобни операции, а основните сили са задействани на други направления.

Особено внимание руските войски отделят за усилването на отбраната на Перекопския провлак и Чонгарския пролив. По данни на OSINT-аналитика Брейди Африк, окопите са изкопани по протежението на Северо-Кримския канал от Армянск до Джанкой, като на отделни места на спътниковите снимки се виждат линиите на "драконови зъби". Аналогични укрепления прикриват и Керч от запад - заради опасността украинците да се придвижат на полустрова в дълбочина.

През пролетта нови укрепления се появиха и на левия бряг на Днепър - оттам руските войски отстъпиха след загубата на Херсон в началото на ноември 2022 г.

Томак и Мелитопол се смятат за едни от най-вероятните цели за настъплението на Въоръжените сили на Украйна /ВСУ/. Освобождаването на тези градове ще позволи да се пресекат пътищата за снабдяване на руската групировка в Донецка и Луганска области.

За прикриването на окупираната част на Запорожка област, включително покрайнините на Мелитопол, руснаците са построили няколко отбранителни линии на 25-30 км от фронта. Това показва анализ на независимия военен експерт Паси Паройнен. Основните укрепления са в района на град Токмак. Първата линия са огневи точки, наблюдателни постове и разположени отделно траншеи на взводни опорни пунктове. Това показва, че в случай на настъпление на ВСУ руските войски разчитат да се изтеглят на разстояние 5 км от сегашния фронт. Зад линията траншеи е зоната за разполагане на артилерията и позициите на бронетехниката: те са нужни за прикриване на предните позиции с огън по настъпващата страна.

Още по-сериозно укрепления руските войски имат на разстояние 10 км от линията на фронта, оборудвайки противотанкови ровове, заграждения от "драконови зъби" и траншеи. Тук вероятно има и минни полета, смята Марк Кансиан от американския Институт за стратегически и международни изследвания. Те могат да забавят темпа на придвижване на ВСУ и да даде на отбраняващите се време за прегрупиране на нови рубежи.

Траншеи има и на северните подстъпи към Токмак, а на запад от града, по протежението на пътя Е-105, са изградени противотанкови ровове. Е-105 води от Мелитопол до линията на фронта и позволява на руските войски бързо да прехвърлят подкрепления и боеприпаси.

Укрепления има и около летището в Бердянск, на 120 км от Мелитопол - вероятно в случай на въздушен десант.

През октомври 2022 частната военна компания "Вагнер" построи отбранителни рубежи в Луганска област и тези укрепления се наричат "линията на Пригожин". Укрепления има по фланговете на руската групировка в района на Соледар, Сватово и Кременна - тук спря есенното настъпление на ВСУ, в хода на което украинците освободиха окупираните територии на Харковска област и заплашиха групировката на руснаците в района на Северодонецк и Лисичанск.

Укрепления има и по границата с Украйна - в Курска, Белгородска и Брянска области. За тях бяха похарчени над 10 млрд. рубли, но те не пречат на диверсантите да атакуват граничните градове и селца. На 2 март около 50 въоръжени лица нахлуха в селата Любечане и Сушани в Брянска област. Отговорност за това пое "Руски доброволчески корпус". Вечерта Федералната служба за сигурност обяви, че "противникът е изтласкан на територията на Украйна и по него е нанесен масиран артилерийски удар".

Ситуацията се повтори на 22 май в Белгородска област. Местните власти заявиха, че в села в Грайворонския окръг е нахлула "диверсионна-разузнавателна група на ВСУ". Телеграм каналите съобщиха за боеве в Глотово, Козинка и Гора-Подол. Отговорност отново пое "Руски доброволчески корпус", но този път с помощта на легион "Свобода за Русия". По-късно руското МО са убити 70 диверсанти, но почти всички, включително прокремълските военни кореспонденти се съмняват в тази цифра. 

"Новая газета Европа" написа, позовавайки се на източници във въоръжените сили на Русия, че към Белгородска област са прехвърлени мотострелкови сили и специални сили с обща численост 5000 души. Освен това в района са сформирани 7 батальона на териториалната отбрана - според руските закони бойците не могат да носят оръжие, но губернаторът Вячеслав Гладков обеща да реши този въпрос.

Властите не уточняват как точно диверсантите успяват да преодолеят укрепленията по границите с Украйна, но на спътниковите снимки, публикувани от Брейди Африка, се вижда, че между КПП "Грайворон" и самия град има само два дребни опорни пункта и диверсантите са могли да минат там, където укрепления почти няма.

На 27 февруари 2023 г. строителният министър на Белгородска област Оксана Козлитина съобщи, че в региона е изградена отбранителна линия на стойност 10 млрд. рубли. Губернаторът Вячеслав Гладков уверява, че тя е построена качествено. Белгородските медии съобщиха, че за копаене на окопи принудително са били използвани работещи в бюджетната сфера.

Въпреки мащабното инженерно строителство на линии на отбрана руската армия трудно ще удържи окупираните територии, смята австрийският военен аналитик Томас Тайнър. Украйна е сформирала за настъплението около 20 нови бригади и по сила тази групировка е сравнима с 6-8 механизирани или танкови дивизии на страни от НАТО. Тайнър уточнява, че според устава на НАТО, за да се спре такова количество войски на фронт от 30 км, трябва да има три отбранителни линии от 45 000 души или 1800 души на километър. Допълнително е нужен резерв от 36 000 души в случай, че противникът успешно пробие отбраната.

В случай, че Русия не знае къде ще е главният удар на ВСУ, 300-километровият южен фронт от Днепър до Донецк трябва да бъде обезпечен от армия от 540 000 души /плюс мобилен резерв в тила, който трябва бързо да бъде прехвърлен на това направление/. По данни на Тайнър на южния участък от фронта Русия разполага само с 90 000 души.

Затова засега разтягането на фронта е по-скоро изгодно за Киев, защото руските войски са разхвърляни и ВСУ винаги могат да намерят слабо място в отбраната, каза пред Financial Times украинският военен експерт Андрей Загороднюк.

Опитът от Втората световна война показва, че фиксираните отбранителни линии са уязвими - те могат да бъдат заобиколени или пробити, след което техните гарнизони трябва да отстъпят, за да не попаднат в обкръжение.