Очакванията за скорошно начало на украинското настъпление циркулират в пресата и социалните мрежи вече няколко седмици. Мнозина коментатори обвързват плановете на Въоръжените сили на Украйна /ВСУ/ със спирането на дъждовете, настъпването на топлото време, новите доставки на бронетехника и готовността на ударната групировка. За последно украинският президент Володимир Зеленски коментира това на 25 март в интервю за японския вестник Yomiuri Shimbun. Тогава той заяви, че планираното за пролетта настъпление се отлага заради недостига на военна техника и боеприпаси, макар да не уточни за кога. На всички обаче е ясно, че то е неизбежно - ако Украйна иска да постигне целта си да освободи всички свои територии, окупирани от 2014 г. насам. Киев се нуждае от решителна победа и по политически съображения - той трябва отново

да демонстрира способност да побеждава на бойното поле,

за да продължи да получава военна помощ от Запада.

След отстъплението на руската армия от десния бряг на Днепър в района на Херсон ситуацията на фронта премина в позиционно противопоставяне. Макар руските сили, основно частната военна компания "Вагнер", да успяха да полуобкръжат град Бахмут и частично да го превземат, дори в този район, където руснаците имат най-големи успехи, не може да се говори за някакъв съществен пробив на фронта. При Угледар и Авдеевка руските сили успяха да се придвижат малко през март, но оттогава фронтът там е в застой заради упоритата съпротива на ВСУ. При това загубите на руската армия край Угледар бяха толкова големи, че предизвикаха взрив от недоволство и в прокремълските Телеграм канали. Ситуацията в северна Луганска област, където боевете минават по линията Сватово-Кременная, също не се променя, макар че тук Русия е струпала значителни войски.

Смята се, че загубите на настъпващата страна обикновено са три пъти по-големи от тези на отбраняващата се. През септември, когато ВСУ предприеха мащабно настъпление към Изюм, те успяха да постигнат значителен успех без особени жертви, благодарение на превеса си над немногочислените руски сили, отбраняващи този участък. Впоследствие обаче Русия проведе мобилизация, призовавайки в армията около 300 000 души. Сега по различни оценки в зоната на бойните действия се намират до 400 000 руски военни /точният брой е засекретен/. Колко са украинските войски, също не е известно. Но според различни наблюдатели тяхната численост е по-малка от тази на руснаците, макар и не толкова, че да могат руските сили да имат значителен превес на някой участък от фронта и да се възползват от това.

Вторият проблем, за който говори Зеленски, е недостигът на въоръжение и военна техника. "Все още не можем да започнем настъпление - без танкове, артилерия и  HIMARS не можем да изпратим нашите военни на фронта", каза той.

В момента Русия все още има преимущество в леката и тежката бронетехника, стволната и реактивната артилерия и най-важното - авиацията. Макар Украйна да успя да създаде ефективна система за противовъздушна отбрана, по време на настъплението войските й ще оперират извън зоната на действие на системите със среден обсег и ще разчитат основно на мобилни комплекси с малък радиус на действие и подкрепата на скромните украински ВВС. Така ще станат уязвими за ударите на руските самолети.

Друг проблем е, че от няколко месеца

Русия активно се готви за отбрана в няколко застрашени направления.

В руския тил се оборудват опорни пунктове, противотанкови линии и окопи. А и отбраната е много по-лесна от настъплението.

Според Reuters ВСУ са успели да подготвят за настъплението около 40 000 военни. Косвено тази цифра се потвърждава и от изтеклите секретни документи на Пентагона. От няколко месеца украинските сили тренират на полигони на територията на страната, както и зад граница с помощта на чуждестранни инструктури. Обучават се не само пехотинци, но и екипажи на бойни машини, инженерни части, артилерия, свързочници, медици и много други, от които ще зависи успехът на настъплението. Трудно е да се каже доколко са окомплектовени тези ударни сили. Представители на украинското политическо и военно ръководства неведнъж се оплакваха, че обещаната западна техника се бави.

Според изследователската група Oryx, която следи и доставките на оръжие за Украйна по открити източници, положението не е толкове зле. Още в началото на конфликта например Полша достави на украинците над 250 танка Т-72М и Т-92М1. По-голямата част от тях са предадени на механизираните бригади, а тези, които не са на бойното поле, са били модернизирани с комплекти за динамична защита. Полша достави на ВСУ и 14 танка Leopard 2A4 и възнамерява да достави 60 танка ПТ-91 (лицензирана версия на съветските Т-72М1). В Украйна са и 18 германски Leopard 2A6, както и британските Challenger 2 (тяхното количество не е известно). Словения също вече предаде 28 танка М-55С - модернизирана версия на съветските Т-55, които не са изпратени на бойното поле.

Украина вече получи от САЩ 90 тежки бронемашини Stryker, БМП Marder, много специална техника, включително инженерни, командни, ремонтно-евакуационни и други бронирани машини.

Най-голямата загадка засега е

къде може да е ударът на ВСУ.

Най-често се споменава Запорожка област, която е удобна за настъпление към Мариупол или Бердянск. Местността е подходяща за настъпление - равна степ, без много градове и реки. Освен това ВСУ ще могат да отрежат руската групировка на левия бряг на Днепър от тази в Кубан. От брега на Азовско море може да се обстрелва и Кримския мост, което съвсем ще затрудни снабдяването на войските в Крим и Херсонска област.

Проблемът е, че руското командване също вижда това и се готви отдавна за подобна атака. Няколкото крупни града по това направление като Мелитопол и Токмак са вече подготвени за отбрана.

Второто възможно направление за удар е откъм Херсон към Кримския полуостров. Тук също местността е равна, но трябва да се прехвърлят войски през Днепър, които впоследствие ще трябва и да се снабдяват. Мостовете /подвижни или не/ са твърде уязвими за артилерийски, ракетни и авиационни удари и ще са цел номер 1. Като се има предвид, че Русия разполага с ракети "Искандер", както и с различни авиационни и морски крилати ракети, ще е почти невъзможна задача да се съхранят подобни мостове.

Друг възможен район за настъпление е Бахмут. Градът стана символ на украинската съпротива и ако ВСУ успеят да изтласкат руските войски, това би станало важна политическа победа, макар да не се отрази кой знае колко на ситуацията на фронта. В този район обаче са събрани най-боеспособните руски части, които постигнаха някакви успехи. Но стремежът да се превземе града на всяка цена прави руските войски уязвими за удари по фланговете. А и Бахмут е разположен близо до големите логистични центрове на украинската групировка.

Последният вероятен район за настъпление е град Сватово, който в момента е под контрола на руската армия. През есента ВСУ спря на 15 км от града. Сега тук Русия е струпала огромна групировка, чиито намерения не са очевидни. От една страна, тези сили могат да се задействат при настъпление на ВСУ, но от друга - могат да станат и цел, ако ВСУ успее да ги обкръжи. Подобна операция не е толкова изгодна от стратегическа гледна точка, но би елиминирала заплахата от страна на руските войски край Сватово, а и в случай на успех би позволила на Украйна да освободи големи територии на север в Луганска област.

Това са обсъжданите направления за удар на ВСУ, които активно се обсъждат в пресата и социалните мрежи, но фронтовата линия е доста дълга и е много трудно да се предскаже къде точно ще се насочат украинските войски. Напълно е възможно нито един от тези очевидни райони да не бъде избран за атака.

Разузнаването

Шефът на украинското разузнаване Кирил Буданов заяви, че контранастъплението на ВСУ върви по план. "Накратко - ще бъде удивително и бързо.", каза той в интервю за украинското издание NV.ua. Според него Русия вече е преминала към стратегическа отбранителна операция, като задачата й е да удържи окупираните територии и да провали настъпателните планове на Украйна. "Изключение е Бахмут, където противникът се опитва да превземе града, и Авдеевка, която руснаците се опитват да обкръжат", обяснява той. Когато интервюиращият му напомня думите, че през пролетта ВСУ ще влязат в Крим, Буданов с усмивка отговаря: "Имаме още време за това".