Въоръжените сили на Украйна /ВСУ/ освободиха още едно село Урожайное в Донецка област. "Нашите защитници се закрепват на достигнатите позиции. Настъпателните действия продължават", съобщи зам. министърът на отбраната на Украйна Анна Маляр.
Руските провоенни канали съобщиха за оттеглянето на руските войски от селото още в понеделник, но ВСУ по принцип потвърждават такива новини със закъснение.
В Урожайное бе разположен укрепен район на руската армия по брега на река Мокри Ял. Оттам до Бердянск и Мариупол има 80 км.
The Ukrainian MoD released two spectacular videos, showing surviving Russian troops fleeing from Urozhaine.
— (((Tendar))) (@Tendar) 13 август 2023 г.
It is absolute carnage because those Russians have no armored vehicles, no vehicles at all and flee in broad daylight on an open road and fields. The 2nd video is even… pic.twitter.com/69ap1T4dLs
Контранастъплението на ВСУ продължава да върви бавно и всеки километър земя в Запорожка и Донецка области се освобождава с много кръв. За това има няколко причини - добре подготвената отбрана на руската армия, недостатъчната подготовка на украинските войски, недостигът на определен тип въоръжение във ВСУ, както и съпоставимите размери на двете армии.
Военните експерти наричат днешното състояние на фронта "трети етап" от украинското настъпление на юг в Запорожка области и на изток в Донецка област.
На първия етап ВСУ се опитаха масово да използват западната бронетехника, за да пробият руската отбрана, но се сблъскаха с упорита съпротива, гарнирана с многочислени минни полета, използване на вертолети и артилерия.
В хода на втория етап Украйна смени тактиката, залагайки на собствената си артилерия, която започна да изтощава руските части в отбрана. ВСУ използват въоръжение с по-далечен обсег на действие, повече като количество и качество артилерийски радари, имат вече и повече опит в тази тактика. Експертите наричат това "формиране на бойното поле" и подготовка за настъпление. Затова са нужни удари по складове на противника, нарушаване на комуникациите му, унищожаване на артилерийски позиции и противовъздушна отбрана. Ударите с морски дронове по Кримския мост, както и обстрелът на Чонгарския и Геническия мост с високоточни ракети се вписват в тази концепция - през анексирания Крим по жп и автомобилни пътища става снабдяването на руската групировка на юг.
В третия етап, който започна в края на юли, украинците отново активизираха настъпателните си действия и напредват бавно, но сигурно.
Главната причина за този ход на бойните действия е добре подготвената отбрана на руската армия, която се състои от няколко линии и включва минни полета, опорни пунктове, окопи, бункери и др.елементи на фортификация. Посоката, в която Украйна би могла да удари, бе твърде очевидна и Русия използва месеците, през които ВСУ очакваха нужното им въоръжение, за да се подготви. В случай на пробив на това направление ВСУ ще разсекат руската групировка на две части, ще усложнят положението на руските войски на левия бряг на Днепър в Херсонска област и вероятно ще ги принудят да отстъпят в Крим.
Самите укрепления обаче, включително и минните полета, не могат да спрат настъпващите войски. Те могат само да забавят настъпващите. За преодоляване на загражденията и разминиране съществуват различни инженерни машини и специални подразделения, които се занимават с разузнаване на местността и помагат на войските да преодолеят тези препятствия. Затова подобни съоръжения са ефективни само ако зад тях има войска - пехота, бронетехника, артилерия, авиация и др. Затова и ВСУ започнаха да удрят с артилерия окопите на руските войски.
Throughout the summer, Russian forces have worked to close gaps in their defensive lines and expand existing fortifications along highways in occupied Ukraine.
— Brady Africk (@bradyafr) 6 август 2023 г.
This updated map shows many of Russia's new fortifications and links each to satellite imagery. (1/5) pic.twitter.com/o6PqudCss8
Според експертите, до голяма степен руската армия успява да удържа фронта, защото е увеличила плътността на войските си на фронта и е създала резерви. На теория, настъпващата страна трябва да превъзхожда противника в жива сила и техника три пъти. Предишното настъпление на Украйна към Изюм през есента на 2022 г. руската армия бе принудена да отстъпи именно, защото не й стигаха хора на фронта. В последствие обаче Русия проведе мобилизация и руската армия се увеличи два пъти - от 200 000 до 400 000 души. Според мнозина наблюдатели, ако военните укрепления са били отбранявани от по-малко хора, линията на фронта отдавна щеше да е различна.
От самото начало на войната ВСУ показаха силни страни - максимално пълна инфромация за състоянието на войските на противника и собствените сили, свобода за вземане на решения на по-нисшите нива командване. Помага и подготовката на украинската армия, която от 2014 г. е обучавана от западни инструктори и е оборудване с най-съвременни комуникации. Това значително ускорява процесът на вземане на решения. ВСУ има преимущество и в артилерийските радари, които позволяват успешна война с руската артилерия.
Една армия обаче не е просто набор от компоненти, а система, в която взаимодействието и координацията са много по-важни от високите характеристики на отдевните звена. Затова и преимуществото на ВСУ в отделни елементи не може да компенсира дисбаланса заради слабите й звена, коментира BBC.
На първо място това е недостигът на авиация. Въпреки че Украйна все още разполага с бойни самолети, тя не може да осигури мощна авиационна подкрепа. Затова и руската армия успешно използва ударни вертолети за нанасяне на удари по украинската бронетехника от дистанция. Украйна няма да може да компенсира този недостатък скоро - обучението на пилотите на западни изтребители едва сега започва, а решението за доставка на такива машини още не е взето. ВСУ настояваше за F-16 още преди година.
ВСУ не разполага и с достатъчно количество инженерна техника, която винаги понася големи загуби при преодоляване на минни полета.
Едно от преимуществата на ВСУ е западното въоръжение и военна техника. То обаче в определен смисъл е и недостатък. От една страна, много системи, които се доставят в Украйна, са или съвсем скоро разработени, или модернизирани до съвременно ниво и превъзхождат техниката, с която ВСУ разполагаше до началото на руското нахлуване. Усвояването на техниката обаче изисква време. И то не само от екипажите на машините, но и от пехотинците, артилеристите, инженерите.
Още по-големият проблем е, че западните танкове, бронетранспортьори и бронирани машини са създадени за друг вид тактика - те са по-скоро за отбранителна война. Затова и са по-тежки, по- защитени, конструкцията им подхожда повече за позиционни боеве. Докато съветската /руската/ техника е създавана с идея за настъпление - с повишени изисквания за преодоляване на прегради, с по-голяма мобилност, отбелязва BBC.
Не помага и фактът, че на ВСУ са доставени най-разнообразни системи. По информация на Oryx, ВСУ в момента разполага с не по-малко от девет различни бронетранспортьора, няколко десетки бронирани машини и около 10 типа танкове. За всичко това трябват различни резервни части, а често - и боеприпаси.
Въпреки бавното придвижване, коментаторите смятат, че ВСУ все още има шанс да направи, ако не решителен пробив, то поне да отмести фронтовата линия на голямо разстояние. Те отбелязват, че действията на украинската армия не прилича вече на бързия пробив в района на Харков от миналата година, а по-скоро на постепенното "избутване" на войските от десния бряг на Днепър в района на Херсон. Русия увеличи групировката си на фронта, но по-голямата й част вече или е вкарана в бой, или е разгърната на линията на отбрана. Докато ВСУ все още изобщо не са използвали голяма част от резервите си. Затова и въпреки всички трудности шансовете за успех са на тяхна страна.