САЩ оглавиха коалиция от страни, които ще помагат на Украйна да развива собствени ВВС, заяви шефът на Пентагона Лойд Остин по време на срещата в Брюксел във формата "Рамщайн". 

Остин заяви, че Украйна ще започне да използва F-16 не по-рано от пролетта. 

Украинският президент Володимир Зеленски е на първото си посещение в централата на НАТО в Брюксел от началото на войната с Русия през февруари 2022 г., съобщиха от военния алианс.

Президентът и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг дадоха брифинг преди срещата на военните министри във формата "Рамщайн", който координира военната помощ за Украйна. Зеленски заяви, че в момента Украйна се нуждае най-много от ПВО-системи, ракети с далечен обхват и артилерия. "ПВО е нужно, за да се спаси енергийната система, за да се спасят хората, за да се спаси транзитът на зърно, за Африка, Азия, за целия свят", заяви Зеленски. 

Столтенберг каза, че "Путин смята отново да използва зимата като оръжие във войната". 

На заседанието Великобритания ще обяви нов пакет военна помощ за Украйна на стойност $122 милиона, съобщи британското министерство на отбраната. Той ще помогне на украинските войски да разминират бойното поле, да ремонтират транспортни средства и да укрепват отбранителни съоръжения за защита на критичната инфраструктура.

Министърът на отбраната на Белгия Людивин Дедондер обяви, че страната му ще предаде няколко изтребителя F-16 на Украйна през 2025 г. Колко точно ще са те, ще зависи от получените в замяна F-35.

1,7 млрд. евро за Украйна

Белгия ще предаде на Украйна 1,7 млрд. евро, получени от данъци върху приходите от реинвестирането на замразени руски активи, заяви министър-председателят Александър де Кроо на пресконференция след среща с украинския президент Володимир Зеленски. 

"Има замразени средства на Русия, има приходи от тези [реинвестирани] фондове. Но и първото, и второто са от компетенциите на Европейския съюз. От друга страна, ние можем да преведем на Украйна средствата, получени под формата на данъци върху тези приходи, това са 1,7 млрд. евро, които трябва да бъдат използвани за подкрепа и възстановяване на Украйна", каза той.

Тези 1,7 млрд. евро са малко повече от сумата, която ЕС изпраща на Киев всеки месец, за да подпомогне бюджета на страната.

България ще даде на Украйна компоненти, за да може тя да засили своите зенитно-ракетни системи С-300, съобщи ръководителят на Пентагона Лойд Остин в Брюксел по време на срещата на министрите на отбраната на страните от НАТО. Той говори след заседание на Контактната група за отбрана на Украйна, в която членуват около 50 държави, предаде БНР.

С-300 е със среден радиус на действие. По класификацията на НАТО системата се нарича SA-10. Приета е на въоръжение в СССР през 1978 г. Предназначена е за отбраната на големи промишлени и административни обекти, военни бази и пунктове за управление от ракетни удари. Способна е да унищожи балистична ракета и ракетни цели. С-300 става първият многоканален зенитно-ракетен комплекс, способен да проследи до 100 и да порази до 12 цели едновременно.

Системата е на въоръжение в България от 1988 г. От страните членки на НАТО още само Словакия разполага с такива комплекси.

Само преди две седмици ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС изненадващо предложиха на Народното събрание да одобри решение за предоставяне на допълнителна военна помощ на Украйна. Обявено бе, че става въпрос за неизправни зенитни управляеми ракети, които воюващата страна може да ремонтира и използва, както и за боеприпаси за стрелково оръжие. Под проекта на решението се подписаха водещи фигури на управляващото парламентарно мнозинство – Бойко Борисов, Христо Иванов, Делян Пеевски, Кирил Петков, Ивайло Мирчев и Христо Гаджев.

В мотивите се посочваше, че Украйна е нападната от агресор и трябва да се защитава. Затова България ще й предостави боеприпаси с дефекти, които страната ни не може да ремонтира самостоятелно, но Украйна може да вкара в употреба.

Конкретно в проекторешението се разказваше, че в периода 15 септември 2020 г. - 21 юли 2022 г. българското военно министерство е провело процедура за възлагане на поддръжката на зенитно-ракетен комплекс С-300. Допуснат е един кандидат - руският концерн за въздушно-космическа отбрана "Алмаз Антей". От компанията са заявили, че не могат да ремонтират зенитни управляеми ракети от типа 5В55Р(К) и са посъветвали българската страна да се обърне към руската държава за годни ракети от този модел - вариант, който е невъзможен, предвид войната.

В крайна сметка България няма възможност да ремонтира тези ракети, нито може да ги използва, без да създаде опасност за живота на български военни, но може да ги предостави на украинската противовъздушна отбрана, се посочваше в мотивите. 

Решението мина скоростно през парламентарние комисии и пленарна зала, и само за дни бе обнародвано и в "Държавен вестник".