Започнатата от Русия война в Украйна премина в "дългосрочен" стадий, смятат украинските и западните военни. Според тях мащабът на руските военни цели се е съкратил до оперативно-тактическо ниво. Съветникът на украинския президент Алексей Арестович написа в своя телеграм канал, че "на почти всички линии на фронта руските военни започнаха да се окопават и да се готвят за отбрана". Как ще се промени войната в тази фаза?

Войната, която започна на 24  февруари, условно може да се раздели на два етапа. В хода на първия Русия се опита да превземе Киев и започна настъпление едновременно по четири направления на юг и на юго-изток в Украйна. Украинската столица не беше превзета. На 22 април зам.командващият войските на руския Централен военен окръг Рустам Минекаев изненадващо заяви, че започва втората фаза на войната, целта на която е "установяване на пълен контрол над Донбас и южна Украйна". Киев твърди, че сега и тази фаза е завършена, а руското настъпление е спряно от украинската отбрана. Все пак всеки ден се появява информация за боеве и придвижване на руските войски. Придвижването не е бързо, но е рано да говорим и за окопна война. Западните експерти обаче са съгласни с украинците, че руското настъпление е най-малкото силно забавено. За това съобщава на 15 май военното разузнаване на Великобритания: "Настъплението на Русия в Донбас загуби темпо и значително изостава от графика. Независимо от неголемите първоначални успехи, за последния месец Русия не успя съществено да се придвижи напред и понасе сериозни загуби. Това забавяне вероятно ще се задълбочи заради загубата на критично важни средства за обезпечение като потонни мостове и разузнавателни дронове".

Къде сега е главният удар?

Според израелския военен експерт Давид Хенделман, след извеждането на руските сили от северна Украйна - Киевска, Черниговска и Сумска области, всички усилия са съсредоточени на изток и юг, на фронта в Луганска област. "Само в района на Изюм, Северодонецк и Лисичанск, Авдеевска и Запорожкото направление все още предприемат опити за настъпление", описва ситуацията на фронта и Алексей Арестович, съветник на украинския президент Володимир Зеленски.

На южния фронт настъплението е в Запорожието, към Гуляйполе, Николаев и Кривой Рог. Но според Хенделман "на някои участъци придвижването на руските войски е минимално, бавно, а някъде и изобщо го няма". Той смята, че отстъплението на руските части в района на Харков, където украинските войски стигнаха до границата с Русия, е тактическо. "Руснаците явно са решили да направят това, което и в Черниговска и Сумска области. Те просто извеждат своите части оттам. Но по харковското направление и без това имаше неголяма група - до 5 батальонно-тактически групи", казва той. Целта е да се съкрати фронтът, но ако руснаците се отдръпнат твърде много от Харков, ще се оголи десният фланг на изюмската групировка.

Готова ли беше руската армия за тази война?

Трудно е да се определи доколко сериозен е провалът на руската армия на първия и втория етап, защото военните цели на тази "специална военна операция" изобщо не бяха обявени. Каква би могла да е целта на руските войски може да се съди единствено по характера на техните действия и посоката настъплението.

Съдейки по това, че руската атака след сраженията по границата се придвижваше с максимално бързи темпове към Киев и големите градове в южна Украйна, Русия е имала намерение в кратки срокове да превземе столицата и да постави контрол над южната част на Донецка област, да излезе в Харков и може би - да обкръжи украинските войски в Донбас. Но замисълът се провали - десантът на киевското летище Гостомел не успя, а колоната с бронетехника, която трябваше да се придвижи от Беларус към Киев, така и не стигна до крайната си цел. В резултат на това в края на март руските войски отстъпиха от Киев на север и северо-изток, концентрирайки силите си в южна Украйна и Донбас. Но и там придвижването е с бавни темпове.

За мнозина в Русия този развой се оказа пълна изненада. Години наред в страната се налагаше образ на армията, която може успешно да води големи сухопътни настъпателни операции. Сега мнозина смятат това за ПР.

Според Хенделман проблемът е, че руските въоръжени сили са се готвили за друга война, а за тая са се оказали съвсем неподготвени. "След чеченските войни руската армия си поставяше за цел подготовката за краткосрочни войни. Като тази в Грузия през 2008 г. За пет дни - и толкова. Когато това не се получи в Украйна, кампанията забуксува. Видяха се всички традиционно присъщи на руската армия проблеми - както с логистиката, така и с връзката, разузнаването и взаимодействието. При краткосрочна война те просто нямаше да имат време да се проявят", смята той.

Колко страшен беше противникът на руската армия?

Образът на украинската армия в руската преса до началото на войната не беше особено ласкателен и това вероятно е повлияло на решението изобщо да се нахлува в Украйна. Но съпротивата на укаринците принуди мнозина да си променят мнението. Много военни експерти отбелязват гъвкавата система на командване на украинската армия, умението да се използват всички съвременни средства за водене на война, както и наличието на таково въоръжение в арсенала й.

Според Хенделман обаче главният фактор, който е повлиял на хода на бойните действия, е размерът на украинските въоръжени сили. "Руските сили се сблъскаха с толкова голяма армия, че физически забуксуваха. Виждаме, че както винаги - размерът има значение. Въоръжените сили на Украйна, териториалната отбрана и доброволците - по числен състав превъзхождат значително руската армия", смята той.

И украинската, и руската страна крият точната численост на войските си на фронта. Преди началото на войната, по различни оценки, общата численост на силите на Русия и въоръжените формирования на ДНР и ЛНР е била от 150 до 200  хиляди души. Според украинския министър на отбраната числеността на въоръжените сили на Украйна е 261 000 души, но има още 100 000 в отрядите на териториалната отбрана.

Сътрудникът в Изследователския институт по външна политика на САЩ Роб Ли отбелязва, че за успешно настъпление не е достатъчно да имаш само числено превъзходство, но трябва да имаш и смазващ превес на конкретно място, а украинското командване не е позволило на Русия да постигне това. Според него, в Донбас например Русия би могла да постигне превес, но средно съотношението на настъпващи и отбраняващи се сили в района едва ли надхвърля 1:1. Още повече, че Украйна е добре подготвила за отбрана именно този район и сега свободно маневрира, прехвърляйки подразделения към застрашените участъци, което усложнява действията на Русия.

Нужна ли е мобилизация?

За необходимостта да се посилят войските на фронта вече открито се говори от проруски блогъри и експерти, които подкрепят войната. Те смятат, че за да победи Украйна, Русия трябва да въведе военно положение и да обяви всеобща мобилизация. На практика вече тече скрита мобилизация - военните комитети разпращат "покани за военен отчет", рекламата за краткосрочна служба по договор с добро заплащане става все по-мощна. Работодатели търсят специалисти, които могат да се подготвят за "дейност във военно време", някои се стараят да "предпазят" ценните си сътрудници, за да не ги изпратят в окопите, когато тайната мобилизация стане явна.

В самопровъзгласилите си ЛНР и ДНР вече тече масова мобилизация, която се е изродила до истински лов на мъже по улиците, които се хвърлят в бой без подготовка и даже без въоръжение. Частни военни компании наемат хора в социалните мрежи.

Според Хенделман, в Русия е сложно да се обяви мобилизация по няколко причини. Първо, това е непопулярна стъпка от вътрешнополитическа гледна точка. Второ, системата за мобилизация в постсъветска Русия вече е разрушена, защото страната не се е готвила за големи войни. "Това е парадоксална ситуация. Исторически погледнато, главният плюс, преимуществото на руската и съветската армии винаги е била възможността да се хвърлят на фронта огромни маси хора и техника. Всички останали проблеми - логистика, връзки, разузнаване, взаимодействие, са традиционни, те са заложени в характера на самата военна машина. Но сега те не могат да направят мобилизация. И има само минуси", обяснява той.

В началото на май много се дискутираше информацията, че на 9 май президентът на Русия Владимир Путин ще обяви официално война на Украйна, което ще позволи масова мобилизация. Това обаче не се случи. Не е изключено върху решението да е повлиял и фактът, че механизмът за масова мобилизация в Русия не е установен. Трябва не просто да се разпратят повиквателни, но и да се организира извозването на мобилизираните, обучението им по различни военни специалности - дори и тези, които вече са служили в армията, се нуждаят от опресняване на знанията и навиците. А за това са нужни полигони, стрелбища, инструктури, които в момента се намират на фронта. Отделно е изхранването, обличането и настаняването на мобилизираните в казарми.

Тази сложна логистика е главното препятствие пред обявяването на всеобща мобилизация, смята професорът от Европейския университет в Санкт Петербург Григорий Голосов. "През есента на миналата година Русия се опита да организира масово преброяване на населението и даже това не успя да направи. А мобилизацията е много по-сложна и скъпа процедура и проблемите биха били колосални", коментира той. Москва и в момента има проблем със снабдяването на фронта, а би трябвало дълго време да се е готвила за войната.

От своя страна, Украйна вече провежда мобилизация и се готви да увеличи значително размера на въоръжените си сили. Защото ако Украйна реши да провежда настъпателни операции срещу отбраняващите се руски войски, тя също ще се нуждае от смазващ превес на армията. На 8 май министърът на отбраната обяви, че общото число на военнослужещи и сътрудници на силовите ведомства в Украйна вече надхвърля 1 милион - 261 000 военнослужещи, 100 000 членове на териториалната отбрана, 45 000 граничари, 45 000 в националната гвардия, 90 000 полицаи, както и работещи  в службите за сигурност и разузнаването.

По закон Русия има щатен състав от 1 013 628 души, като всички сътрудници на силовите ведомства са два пъти повече. Според изданието "Проект" /което е обявено в Русия за нежалана организация/ през февруари 2020 г. в Русия е имало около 2.6 млн. заети в силовите ведомства. Като при това самата армия е по традиция недоокомплектована и в нея има към оня момент 794 000 военнослужещи.

Какво е значението на съвременното оръжие?

В мирно време общественото мнение към войната се формира до голяма степен от публикациите в пресата и репортажите, описващи съвременното оръжие. В реална война с равностоен противник съвременното оръжие не се употребява често - заради липсата на подобни конфликти. По време на операцията в Сирия руските военни тестваха в бойни условия най-новите военни системи като зенитния комплекс "Панцир" и изтребителя от пето поколение Су-57. Но там се воюваше с отряди на сирийската опозиция и групи от ислямски бойци, а не с редовна армия, оборудвана със съвременно оръжие, като в Украйна.

"Украйна на практика няма ВВС, нейната противовъздушна отбрана е доста остаряла. Там е преимуществото на Русия. Но личното снаряжение е по-добро при украинците - това са оптика, прибори за нощно виждане, персонално въоръжение. И артилерия, доставена от САЩ. Ако получат правилните боеприпаси, украинците ще имат значително преимущество", казва Роб Ли.

Контролът на въздушното пространство е един от ключовите фактори в съвременните войни. Независимо от регулярните рапорти на руското министерство на отбраната за множество свалени украински бойни самолети и вертолети, Русия така и не успя да наложи превъзходство във въздуха. Украинската система за ПВО, за която пренебрежително се изказваха в Русия преди войната, продължава успешно да пречи на действията на руската авиация. Ако се съди по множеството клипове в Интернет и коментари в социалните мрежи, руските самолети и вертолети се стремят или да летят много ниско, за да избегнат радарите, или атакуват укранските позиции зад линията на фронта. "Основният опит през последните години на руската авиация е в Сирия. Това бяха противопартизански действия, нямаше сериозна ПВО, нито вражеска авиация. Това са курортни условия. Действа се като на полигон. Но тук вече имаме истинска бойна обстановка, която изисква опитни пилоти. Затова и Русия изпраща главно пилоти със звание майор, полковник", казва Хенделман.

Украинската авиация действа също толкова нерешително, но тъй като по принцип има по-малко самолети и вертолети, загубите, които носи от руските ПВО и ВВС, са по-малко чувствителни. Киев така и не успя да убеди западните държави да му дадат бойна авиация. Украйна получи само вертолети Ми-17, макар че разчиташе на изтребители МиГ-29 от Полша. В средата на април украинските ВВС получиха при посредничеството на САЩ резервни части за самолети и успяха да вдигнат още няколко МиГ-а, но колко точно, не е известно.

Заради украинската ПВО Русия използва за удари по инфраструктурата главно крилати ракети, но и тяхната интензивност с времето намаля. Във видеозаписите се вижда, че Русия все по-често използва по-скъпите въздушни и брегови ракетни комплекси, отколкото традиционните крилати ракети "Калибър". Не може да се прецени колко ефективни са тия удари, защото Украйна крие резултатите от попаденията. Но доста често те поразяват не военни, а граждански обекти. "Русия просто няма ресурси да удари огромна страна като Украйна. Ако това беше Грузия, със същото количество ракети можеше да се парализират всички военни и промишлени структури на страната. Но Украйна е твърде голям залък", обобщава Хенделман.

Как ще се развие войната?

Никой не се наема да прогнозира със сигурност. Според Ли, времето е на страната на украинците, които получават военна помощ от чужбина и потокът от оръжия тепърва ще нараства. От друга страна, Украйна изпитва огромни проблеми с икономиката си, която е много пострадала заради войната, и те само ще се увеличават. Ако се съди по скоростта, с която се придвижват руските войски там, където могат, украинците не са застрашени от внезапен обрат - имат време да подготвят отбранителните позиции и да прехвърлят резервите в нужните направления.