По примера на американските президенти, които всяка година на Деня на благодарността подаряват живота на една пуйка, Бойко Борисов като шеф на изпълнителната власт реши да въведе традицията спрямо българските мисирки. 
"То тука в България всеки ден е Ден на неблагодарността, ама такъв ни е манталитетът, какво да се прави - въздъхна мисир-председателят и се подготви за милването. - Тука сега аз реших да помилвам една избрана мисирка, но съм затруднен в избора. В България има толкова много прекрасни мисирки, всяка от които ми е снасяла толкова медиен гулю-гулю-комфорт, че ако хвана да ги помилвам групово, няма да сбъркам! Ще взема да почна и да ги храня в устата като едно време, ама да свърши тая пуста пандемия, да се огледаме оцелелите и пак да я подкараме, как си знаеме!"

О, минало незабравимо! О, пресвещени благини!
***
Мисир-председателят накара Щаба си по комуникация да изготви списък с най-старателните и пламенни мисирки, за да ги зарадва с една групова благословия и милване на акорд. 
Мисирките бяха привикани под строй в Зайчарника и при най-строги мерки за сигурност бяла масово помилвани от мисир-председателя, който бе опакован по последния писък на предпазната мода. 
По време на милването мисирките шумяха настръхнали:
- О, той е просто машина за масово милване! 
- Гулю-гулю!... Въздъх... Гулю-гулю!...
- И кокошинките ми се накокошиниха! Като анекс на анекса е... 
- Това е милването на милването! 
- Капо ди тути милувки!
***
След това мисир-председателят дръпна една реч на анти-омразата, обясни колко разчита на обективната журналистка. 
"Да си мисирка е мисия! Не е баш месианска работа като моята, но пак е нещо като мисионерската. Вие сте заслужили мисирки и трябва да сте задоволени от работата си! Хай вървете си със здраве и да помните кой ви е галѝл по главичките умнички. Аз знам, че вие сте умни птици, каквото и да приказват хейтърите. Те и за мен казват, че съм прост, ама дали са прокопсали? Ето това е разликата между нас, а вие сте си екстра образувания. Така че ви желая всичко хубаво... България реално погледнато се справя много добре и по нищо не отстъпваме на Великите сили. И с пандемията, и с изграждането на стабилни стълбища. Това, дето ние сме го построили, те не могат да ми преброят стълбите само!... "
Мисир-председателят още няколко пъти подсказа лъжливо чрез интонациите си, че вече приключва речта си и ей сега ще ги отпрати, обаче говори още половин час и доста изпоти мисирките, някои от които взеха открито да се пощят, но бяха накълвани от другарките си, че проявяват нетактичност. 
След това ятото се пръсна по редакциите си и всички се раздадоха до максимума на възможностите си.