Великомъченица Цвета била интересна с това, че не е безгрешна. Освен това била смирена духом и не се изкушавала от излишно любомъдрие.
Нейните мъки, с които се прославила в очите на Бок, били в различни направления. 
По принцип и по канон великомъченици са тези мъченици, които по време на страданията си виждат лицето на Бога. 
Мъченица Цвета била на служба у Бокочовека и постоянно се явявала пред лицето Му, като винаги гледала да е на ръка разстояние и да предугажда променливите Му желанията. Полагала каторжен психически труд. Бокочовекът я назначил за Първа между равни безделници. А Бокочовекът бил капризно и жестоко божество, като най-жесток бил към най-близките си сътрудници, на които не се стараел да се хареса. 
Понасяйки бодро мъките на службата, Цвета Мъченица външно се усмихвала, но в себе си таяла греховни и бокохулни мисли. 
А мислите ѝ били ето такива:
"Нашият Бокочовек е толкова жесток към нас, най-верните Му слуги. А в същото време гледа да се хареса на блудните овце и на всякаква разблудна електорална паплач, която Той иска да приобщи към нашето стадо. И за да се хареса на тоя блудстващ електорат - тоя ще удари с пържолка, оня ще заклещи със суджук... А ние опъваме каиша и търпим особеностите на характера Му. Не е честно!"
Но Цвета Мъченица се сепвала от тия греховни мисли, едва ли не тръгвала към някоя родопска скала с гибелно намерение, ала се сещала, че не ходи пеша и няма какво да си търси белята по чукарите, като има толкова служба за служене в Камарата на безделниците. 
Цвета била цуната от Бок. 
И тогава започнали най-тежките ѝ мъки, защото заченала една мисъл. Имала тежка бременност, мисълта в утробата ѝ зреела трудно и понякога ритала в бъбреците. Постоянно ѝ се повръщало, особено като види Началника. Когато дошло време да ражда, преживяла небивали родилни мъки като в коледарската песен - Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа... 
А в ушите ѝ кънтели като камбана на умряло жупелните думи на Гръмовержеца:
"Ма никак не си любомъдра, ма! Една мисъл не можеш да родиш, ма! С цялото ми уважение, ма, дай да те цуна по кратунката!" 
И Цвета Мъченица добила мъртвородена мисъл.
Но станала още по-смирена и малко грешна, защото прекаленият светец и Богу не е драг. 
Блажени нищите духом, не в любомъдрието е спасението на душата и не от любомъдрие се раждат пържолките. 
И Цвета Мъченица заиграла ръченица, па сервирала на Бокочовека една мътеница. Ибо казано е, когато мъченица играе ръченица, трябва да сервира и мътеница, защото така и не измъти Оная мисъл, дето толкова я измъчи. 
Цвета Мъченица извършила много добрини. 
На стари хора подарявала стари календари, за да си припомнят младостта. Ибо казано е - стар човек, жива мъка, нему е утеха само нявгашната младост. И Цвета се разплаквала от умиление към себе си, колко добре разбира и съчувства на чуждата мъка, когато сама е изпитала толкова страдания.
Друг път направила чудо в Кърджали. 
Събрала псалмопойците и артистичната стареж. 
И казала така: 
"Всички ние имаме по две ръце, а аз ще ви покажа нещо трета ръка" - бум! И подарила на смаяните културтемели няколко килима 3-а ръка. 
Културистите целунали нозете ѝ в божествен екстаз, га че ли приемат евхаристия, па въздъхнали:
"И твойта не е лесна, мъченице, ама и нашта не е за пред хора!"