Войната освен смърт, разрушения и пречупени съдби, ражда и разпознаваеми мемове, устойчиви словосъчетания, разпознаваеми форми, изрази, картини, части от своеобразен културен код.
Един такъв мем, който роди сегашната война в Украйна, е как падналите руски войници се превръщат в бели лади, които пазят паметта им сред техните близки.
Звучи абсурдно, зловещо и нелепо, но е част от реалността в тази война.
През юли федералният тв канал "Россия 1" излъчи бодряшки траурен репортаж за семейство на загинал в Украйна войник от Саратовска област. С т.нар. "гробни" (парично обезщетение за смърт на войник) близките на загиналия купили нова бяла лада. По думите им - "в памет на сина" ("в память о сыне купили новенькую машину").
Повтарям, че това е репортаж, излъчен по федерален канал, тоест отразява официалната и правилната гледна точка в РФ - той загина, ала близките му си купиха лада. Тук патосът се слива с пародията и пръсването на мозъка.
Това влудяващо отношение към смъртта се запечата трайно в колективното съзнание на рускоезичния интернет и оттогава "бяла лада" или "бяло жигули" стана синоним на "мъртъв руски войник".
Много бързо се появи и пародия на стария съветски шлагер "Журавли", в който се пее как мъртвите бойни другаро се превръщат в бели жерави.
В пародията, естествено, мъртвите войници се превръщат в "бели жигулита".
Смразяващо е как руската църква и пропагандоните от телевизорите вкупом агитират младите мъже да не се боят от смъртта, а храбро и весело да я посрещнат, "защитавайки родината". Соловьов примерно редовно разиграва такива етюди в програмите си: "Защо някой ше се страхува от смъртта, нали го правим за росината, нали веднага ще отидем в Рая!" Проповеди с подобно съдържание държат патриархът и подчинените му.
Тук дори не говоря за това, че родината се "защитава" чрез агресивна окупационна война в чужда държава - това се подразбира.
Става въпрос за безумния призив весело да отидеш на смърт и да умреш с радост.
Украинските пропагандисти също отдават почит на своите, които падат на бойното поле - но не съм видял да убеждават някого колко е готино да загинеш млад-зелен.
***
Но темата ни е за падналите, които се превръщат в бели лади, и тук ние откриваме още един парадоксален паралел.
Град Толиати, където се произвеждат ладите и жигулитата, е кръстен на знаменития италиански комунист Палмиро Толиати.
Толиати е един от създателите на италианската компартия преди около 100 години, два пъти арестуван още в първата половина на 1920-те, а от 1926 до смъртта си през 1964 - несменяем лидер на италианските комунисти. След 1935 е заместник на Георги Димитров в Коминтерна. По коминтерновска линия живее и работи много години в Москва. 1940-те е министър в италиански правителства, през 1948 оцелява в атентат - по него стреля студент с антикомунистически убеждения, Толиати е тежко ранен с три куршума.
След този дълъг, бурен и съдържателен живот кончината му настъпва в Крим, тогава част от Съветска Украйна, където старият Толиати е на отдих и лечение. (Крим преминава от РСФСР към УССР само десет години по-рано - през 1954 по инициатива на Хрушчов.) При посещение на пионерския лагер в Артек Толиати получава мозъчен кръвоизлив и склопява очи в малко градче край курорта Ялта.
Само два дни след смъртта му - на 23 автуст 1964, град Ставропол в Самарска област е преименуван на Толиати - в памет на Палмиро Толиати.
Две години по-късно - през 1966, в Толиати е построен най-големият завод за автомобили в СССР и Русия, който днес е известен и като "Руския Детройт", защото е федерален център на автомобилната промишленост.
Така Палмиро Толиати става патрон на целия град, където правят ладите и жигулитата, с което поставя началото на традицията падналите в Украйна да се превръщат в красиви бели автомобили.
***
Още по темата:
