Блажният Тома Пържолник се родил лето 1980-о на брега на Черно море. В този период все още имало гонения на еретици-дисиденти, но малкият Тома расъл без страх от репресии, защото бил свободолюбив по дух и приспособим по призвание.

Когато сградата на Стария режим рухнала и гоненията станали надпреварване, 9-годишният Тома с трепет наблюдавал историческите събития и мислено ги сравнявал с бурното море и плавателните съдове в него. Виждал как корабите се разминават в морето и си мислел колко е хубаво, че вече няма диктатори, а само карикатури. 

Веднъж седнал на един четирифуйник на вълнолома, гледал линията на хоризонта, където небето се слива с морето, славел Великия Джа, Рас Тафари Ай, Златния Телец и други висши същества, съчинявал псалми и магнификати, но над него прелетял гларус, изпуснал пържола, тя ударила Тома по устата и той загубил дар-слово. 

Онемял.

Прибрал се у дома си и близките му се опечалили от това развитие на младежа, но той сам, без лекарска помощ намерил средството за изцелението си - пляснал се през устата с кървав къс месо - и мигом си възвърнал способностите, като отново започнал да съчинява псалми, тропари и притчи. 

Веднъж не се прибрал дълго време, майка му тръгнала да го търси и го открила в месарницата. Бил заобиколен от суджуци и филета като в пърформанс на Ода Жон. Майка му го повикала: 

- Няма ли да се прибираш у дома, Тома?

- Майко, тук е моят дом! - отговорил Пържолника и мъртвите суджуци около него започнали да излъчват благоухание като от мощи на светец. 

Дълго бродил из месокомбинатите и кланиците неуморимият Пържолник, много сълзи пролял в екарисажите, където е адът на Земята - милиони несбъднати пържолки. Навсякъде проповядвал вдъхновено и толкова сладко се леели думите от устата му, че някои ги ловели във въздуха и замезвали с тях. Гълтали въздух, а чувствали благодатта на протеините и мазнините; дъвчели празното пространство, а усещали вкус на добре обработени месо, сланина и съединителни тъкани. Блаженият Пържолник благославял всички и споделял веруюто си, че на този свят можем да живеем без агресия - без да се бием с пържолите, а просто да му ги подаваме. 

Около Пържолника непрекъснато произлизали чудеса. Най-необяснимото чудо било, че колкото и пържоли да погълне, снагата му оставала атлетична и привлекателна. Не една свиня го възжелала и се опитала да го изкуши, но той бил непорочен блажник и ги изял всичките без остатък. Веднъж раздал на бедните пача от свински бузи и уши, които по чудодеен начин взели да слухтят и да си искат целувка. Страшно и непонятно било това зрелище и Пържолника изтълкувал значението му пред събралото се множество: 

- Идва денят, скъпи мои, когато отново ще бъда малтретиран с пържолки и не се знае колко пъти ще загубя дар-слово, дар-мозък и дар-карантия. Но нека Бок да ми е на помощ! Ще изпия тази чаша, ще преглътна и тоя залък. Аз трябва да мина по моята Виа Долороса. Сега ще стана хулител и гонител на нашия Бокочовек, той ще ме пребие с пържоли, а аз ще му служа като вярна мастия. 

Започнал ревностният Пържолник да прави карикатури на диктатора, наричал Бокочовека с най-нечисти имена и етикети за пържоли. Хулел го, сквернил го, гаврел се с образа, макар сърцето му да кървяло като жертвен козел. 

Стигнало се и до страшния ден, в който Тома Пържолник бил застигнат от божия гняв и Бокочовека му смазал ребрата с пържоли. Тома стенел и се гърчел, но Бокочовека нямал милост:

- На ти, на ти! Тулуп с тулуп, маргинал ниеден, прас тая пържола по едната буза, прас още една с бекхенд по другата страна! Дръж тая кайма и кървавица, безбожнико, разсипник и резурекционист!... Марш в парламента ми, безделник с безделник, отсега нататък ще бъдеш мой депутат и ще ми се подчиняваш като подчемберен. Падни за двайсет! Катарзис! Остави! Катарзис! Много като тебе вече плакаха!...

Страшен бил в гнева си Бокочовека, а Тома Пържолник при всеки удар губел дар-слово, после го възстановявал и то ставало все по-блажно.

Блаженият блажник се пребоядисал с блажна боя и продължили напред и все напред с Бокочовека, вече гледайки в една посока.

Те се отдалечили към хоризонта и постепенно се стопили в залеза като резен сланина в горещ тиган.