ИНТРО. При преместването и преоборудването на Народното събрание няколко килима хартисали и председателат на институцията Цвета Караянчева уреди с тоя чеиз театъра в Кърджали. 
Дарените театрали удариха чело в килима и написаха едно благодарствено писмо до Народното събрание в най-добрите верноподанически традиции. За да стигне и до обществото тази добрина, кърджалийци публикуваха смело писмото си и във Фейсбук. 
Ето как кулминира този манифест на раболепието:
"Убеден съм, че тези уникални килими ще създадат допълнителен уют и неповторима атмосфера в нашия театър”, казва в благодарственото писмо до НС Гълъб Бочуков, директор на театъра.
Гълъб и Гугутка! 
Относно самото дарение. Нищо лошо, разбира се, да се даряват килими. Това си е грижа за културата, който както я разбира и може. 
Както Борисов повишава религиозния си индекс чрез раздаване на партийни и държавни пари за църкви, манастири и джамии - това е неговият начин и неговата представа за религиозно чувство и отдаденост към религията на предците. И духовниците положително го споменават с добро в молитвите си. И не му връзват кусур, че понякога "цитира" Библията с измислени и фолклорни мъдрости. В края на краищата църковният покрив също като гражданския се нуждае от ремонт, а Борисов има възможност да си гребе и да "дава". То си е приятен чорбаджилък и терапия на егото. 
Така и Цвета извърши нещо положително за културата в града на нейната младост - Кърджали. 
А пък това, че Гълъб ѝ благодари по тоя начин - така е научен. 
Та нали е виждал как се строяват в Министерския съвет професори, академици, ректори, културтрегери... 
Това Борисов го е разигравал десетки пъти през годините на управлението си - привиква ректорите, те се строяват пред него прави (чорбаджията седи в стола си, разбира се) и започват да рецитират: "Всички правителства говореха, че образованието, науката и културата са приоритет, но само правителството на г-н Бойко Борисов действително направи реални стъпки..." 
Тия работи се правят в името на науката и изкуството.
Даже си мисля, че тия ректори и академици трябва да се повозят на джипката и там да декламират благодарности. 
Поне ще са седнали и ще си направят една разходка.
Но ние прекалено се отплеснахме в теоретичната и философската част. 
Вече сме наясно, че старите килимите трябва да се инвестират разумно посредством дарение.
И тук пристъпваме към следващия етап - практическо ръководство за фактическото даряване на старите килими. 
***
1.  Първата стъпка е да установиш излишък на стари килими. Това става, като изготвиш и одобриш бюджет за нови килими. Ако новите килими са скъпи и грозни, не е беда. Ще подариш и тях, пък ще си купиш още по-нови. Не забравяй, че си от готините! 
2. Трябва да прецениш добре дарението и получателя. Трябва да си сигурен, че няма да попаднат в някой неблагодарник и профан, който едно "мерси" няма да каже пред обществото. Ако все пак попаднеш на такъв вироглав получател на дарение, привикай го на килимчето, нахокай го пред медиите и го прати да разгласи като глашатай с барабанче: "ДАРИХА МИ СТАРИ, УНИКАЛНИ КИЛИМИ, ГОСПОД ДА ПОЖИВИ ДАРИТЕЛИТЕ!"
3. Преди самото дарение опери килимите във фонтаните пред НДК. Красиво е. Ще видят много хора. Ще можеш небрежно да отговаряш на въпросите им: аааа, тука едно дарение реших да направя, няма мръсни да ги дарявам я!
Навремето Румен Петков си беше направил една акция с привикване на няколко медии в отдалечена местност, където той саморъчно изпра килимите на майка си. Хората се трогнаха и никому не направи впечатление за какво се привикват (и отзовават!) свободните медии. 
4. Товарѝ килимите в джипката на шефа. Той ще разбере, че е за добро. И пиарите ще одобрят. А от всички изкуства днес най-важно за един политик е пиар-изкуството. Поради тази причина пиарите нямат нужда да им даряваш старите си черги, по-високо им е билото. За пиарите - спретната къщурка с частен път и кредит на специални условия. 
5. Ако шефът има нужда да се укрие временно, навий го в един килим и никой няма да го намери. Театралите ще си го развият и ще се погрижат дискретно.
6. За всеки случай кажи на пресцентъра да изработи предварително благодарственото писмо. Тия театрали кой ги знае дали могат да пишат. Като се знаем какви сме калинки, по-добре да се застраховаме. 
7. Не носи килимите пеша. Ти харесваш Борисов, не ходи пеша бе! 
8. Преструвай се, че си чел "Килимените хора" на Тери Пратчет, цитирай смело, както Борисов цитира Библията. 
9. Измисли смешка. Кажи, че с твоите приятели театрали ще правите "килиманджаро" - закуска на килима, манджа на килима.
10. Накрая замети трохите под килима.