“Новини с добавена стойност” е радиобюлетин без излишна интелектуална суета.
***
...Какво представляваме ние пред Вечността - прашинки в космическия вятър. Суетата е загуба на екзистенциални калории, безполезно движение на душата.
Суетата е твърде вреден навик на ума и сърцето, както се вижда от цялата човешка история, та и в новините.
Гледаме по телевизията, че заради тая пуста суета ученици се бият като диви животни. Другарчетата им ги снимат с новите технологии, после ги показват по телевизията, майките им страдат, роднините се червят. Ужасна гледка, от която ще се овъгли сърцето на всеки педагог от ранга на Антон Макаренко или Ян Амос Коменски.
Аз макар че не съм суетен, понякога все пак проявявам тази човешка слабост и също съм стигал до бой с някои колеги. Един хуморист от мъжки пол наскоро ми изчерпа търпението, загледахме се изпод вежди строго и се счепкахме здраво.
Направо казано, сбихме се за една манекенка, която харесва мъже с чувство за хумор.
Отначало си отправяхме завоалирани заплахи, все едно сме някакви символи на корупцията или инструменти на Бога.
Първо колегата ми хвърли в лицето един характерен израз: Г-н Балев, поздравления, на вас ви предстои блестяща политическа кариера! (Демек, че не ставам за смешник, ами да се пробвам в политиката).
Аз му отговорих с думите на Делян Пеевски към Кирил Петков - колега, викам, спускате се по снежната магистрала и се опасявам, че ще  загубите най-скъпото си.
Той вика - на мене най-скъпо ми е чувството за хумор, не като вашите евтини смешки.
Именно, рекох, ей сега ще ви замръзне усмивката и ще загубите съзнание, когато ви счупя носа, г-н добитък, синьор мерзавец. Бум-тряс!
Той ми възрази - не, не, ще ми разрешите аз да ви счупя носа, че да ви стане профила като на Александър Пушкин. Фрас-прас!
Докато си нанасяхме унищожителни ръкопашни удари, почнахме да се обиждаме и на исторически личности.
Той ме нарече Иван Гешев, аз го нарекох Джироламо Савонарола…
После пак почнахме да се заплашваме завоалирано - аз го заплаших, че ще го разбомбя с първата партида F-16, той ме заплаши с втората партида F-16.
Ето тук манекенката, за която се биехме, припадна, а ние с колегата се сдобрихме.
Това с изтребителите са най-завоалираните заплахи, защото тия летателни апарати пак са тема на политически разговор. Първата партида от тия суетни придобивки май щяла да се забави, но вече било време да се поръчва втора партида изтребители от бъдещето за няколко милиарда парични знаци.
Чувал съм цинични сравнения, че това със самолетите било идиотщина, пари в огъня, все едно да метнеш една бала пари в камината, имаше такава сцена в романа “Идиот”.
Или все едно да мяташ пачки като съчки на кладата на суетата.
Тая Клада на суетата е изобретение на Джироламо Савонарола - един чугун от Доминиканския орден на католическата църква. В края на 15 век той безчинствал из Флоренция. Хората по това време откривали Америка, той с глупости се занимавал. Тоя Джироламо бил абсолютен фанатик и се имал за инструмент на Бога. Искал да унищожи всички предмети на разкоша и светската суета. Криви му били и папата, и Медичите, и нормалните хора, които си купували ренесансови картини и книжки, за да се обогатяват душевно. Тогава тъкмо се бил завъртял някакъв Ренесанс, култура, изящество и така нататък. Или пък разни огледала, гиздила, шапки, джунджурийки - и туй му пречело на пустия Савонарола.
И тоя тиквеник, като се сдобил с малко власт, тръгнал по къщите да събира такива предмети - и всичко мятал като картофи в огъня. В кладата на суетата.
Накрая и на флорентинците им писнало, и на папата му дошло до гуша, и взели, че го изгорили като еретик на кладата през 1498 г. Така изгорял Савонарола, а поетите и художниците хич даже не го жалили, никой не написал за него примерно - Джироламо изгоря, за да свети, или нещо такова сантиментално.

Джироламо Савонарола, портрет от Морето да Брешиа, 1524. 
***
Тази седмица се появи едно интересно свидетелско показание за някаква клада на суетата в съдебната система. Бившият правосъден министър Иван Демерджиев съобщи, че според сигнал до министерството, някога си бъдещият главен прокурор г-н Гешев изпепелил доказателствен материал по делото КТБ. Сторило му се, че това е някакъв излишен предмет, суетна прищявка на лекомисленото човечество. И го подпалил, както Гогол метнал в огъня готовия ръкопис за втория том на Мъртви души.
Стари вестници, разпечатки, пачки с грешни пари, смачкани сигнали за престъпления, дръжки на стари инструменти - всичко това са съчки и подпалки за кюмбето на суетата.
***
И понеже си говорим за суета, ще завърша с едно споменче за авторката на “Сто години суета” - голямата поетеса, сатирик и красавица Миряна Башева.

Тя беше доста безцеремонна с разни суетни пуяци. На 11 февруари, оня ден, тя трябваше да стане на 75, но за съжаление вече година и половина не е между нас. Но пък не е забравена, интересът към творчеството ѝ не намалява.
Любопитен факт от творческата ѝ биография е, че нейното най-най-последно стихотворение в живота ѝ е посветено на Иван Гешев, от времето, когато беше единствен кандидат за главен прокурор. В него тя нарича г-н Гешев с любезното име
Иванушка.

Много беше люта Миряна -
боен сатирик изтребител,
бодра космическа смяна
и нежен лирик звероукротител.
***
Звуков файл - тук: