Десетки контраинтелектуалци се събраха на кьорсофра в общинска сграда да поговорят за Третия метро лъч, за разпада на ценностите и за духовната криза в обществото. 
Дебатите бяха разгорещени. 
Контраинтелектуалците се обявиха в защита на правителството, като нарекоха кметицата "меценат", а Евгени Будинов - актьор.
Самият Будинов - банкянец, депутат, вокал и вдъхновение в чутовната песен за Банкя, потвърди енергично, че е стопроцентов актьор и ако понякога не му личи, то е, защото играе толкова правдиво, че слива изкуството с живота. 
"Искате ли да похваля тук пред вас Вежди Рашидов и Бойко Борисов! - амбицира се да се доказва Будинов. - Ама така ще ги разхваля, че и на тях да им стане лошо. Сълзи ще роня и Станиславски ще ми направи евала колко съм искрен и в най-лицемерната дупеласка." 
Будинов тутакси започна да мяука и да се лензи, от което колегите му контраинтелектуалци вкупом се сгърчиха - кой от стомашни болки, кой в екзистенциална криза или сътресение на мъжеца. 
Друг депутат, поет и контраинтелектуалец - Спас Гърневски, внимателно обясни какви са истинските проблеми на културата:
"Нали знаете, че днеска сме на яслата, утре може да не сме. Това зависи от нашите качества, но зависи и от късмета. Може цял живот да чуруликаш дитирамби и да целуваш скришни места - и пак пържолка да не видиш. Може да си въртиш седалището във всички посоки - и пак да не улучиш правилното подлагане в правилния момент на правилния човек. Затова трябва да сме преди всичко хора, да си помагаме и да се пазим. Аз смятам, че трябва да изразим принципна йезуитска подкрепа и към протестиращите, и към техните интелектуалци, които извадиха някаква декларация 100 дни след началото на протеста. Ще завъртим там нещо в смисъл - подкрепям те, братко но..."
Предложението бе прието и контраинтелектуалците подкрепиха принципно протестиращите и техните интелектуалци, но когато исканията им са справедливи и не са платени. 
"То не се знае! - обади се старче контраинтелектуалче, оцеляло през двете световни войни и всички режими оттогава до днес. - На мен ми се живее още, твори ми се още. Зъби нямам, но пържолки не отказвам, правя си ги на смутита."
Друг контраинтелектуалец, пълен и безнадежден анонимник, няколко пъти си каза името от трибуната с молба да го запомнят - и пак никой не го запази в главата си, дори най-близките му съратници си го знаят като "оня". 
След него взе думата още един анонимник, който изложи доклад за мисията на интелектуалците и контраинтелектуалците през вековете. 
"Ние всички искаме да творим в по-добри условия - каза той с леки родопски орнаменти, - това са справедливи искания, всеки ще се съгласи. Но ние всички имаме един проблем. Много лесно се става интелектуалец и от година на година става все по-лесно. Работата е там, че по-големи лаладжии и празнодумци от политиците сме само ние, интелектуалците. И така искат да я карат на празни приказки много хора. Твърде много сме, а пържолките не са неизчерпаем природен ресурс. Трябва да въведем някакъв ценз за интелектуалност. Не знам обаче как ще изработим критерии за оценка, система на подбор..."
Уплашени за съдбата си интелектуалци скочиха срещу този еретик, който явно искаше съкращаване на редиците или - пази, Боже! - съкращаване на държавните разходи за интелектуалци и контраинтелектуалци. 
В крайна сметка събранието реши да изготви една петиция и декларация срещу децата, играещи си с вуду кукли на жълтите павета. 
"Недопустимо е... Рушат се базови ценности... Изказваме тревога... Не можахме да замълчим... И други от сорта", гласи декларацията.  

***
С последни сили интелектуалците написаха и една декларация за ролята на твореца в терапията на егото и свръхегото. 
После се пръснаха по околните кръчми да му ударят по три-четири катарзиса.