В нашето кьоше за наука и физкултура днес ще направим разбор на някои актуални понятия в танца на текущите контексти.
Още от предишната финансова криза (2007 - 2008) упорито се приказва, че на китайски криза означавало възможност. Това обаче го твърдят икономисти и коучове, журналисти и пиари, търговци на Женския пазар, отделни поети и музиканти, но не и филолози.
Твърдението битува в няколко редакции - някои казват, че йероглифът за криза е същият като за възможност, други казват, че на китайски криза означава едновременно опасност и възможност, а главният прокурор Иван Гешев лансира нова версия: Както казват японците - всяка криза е възможност. Това е същото интервю, в което Гешев се самопричисли към Божия инструментариум.
Както казват японците...
Тъй като китаистът и изтоковедът на "После" са в карантина, пак няма кого да питаме дали тая криза наистина така я мислят китайците, или да я караме с цитатите като Гешев и Борисов - приблизително, каквото там ни се завърти в главата.
В българската Уикипедия пише, че наистина така било в китайската култура: криза = възможност. Тъй като Уикипедия сама по себе си не е достоверен източник, погледнахме барем в англоезичната версия на статията Crisis. Tам също се описва това твърдение, но не с такава категоричност като в нашето Уики: "В западните мотивационни беседи често се споменава, че йероглифът за криза е съставен от двата китайски знака за "опасност" и възможност". Какво е положението в източните беседи ще установим, като прехвърлим платото на ковид-кризата и почнем да се срещаме/допитваме с по-широг кръг специалисти.
Сиреч - възнесенията да почнат да намаляват и обществото да се пораздвижи и умрялата икономика да постигне своето възкресение.
Преди да поемем по платото на кризата обаче, трябва да достигнем пика. За да стигнеш до ПИК, невинаги ти е нужен вибратор, в случая говорим за печалния връх, който се очаква да достигне смъртността от корона в някакъв момент от близкото бъдеще.
Кога обаче е този момент?
Аз вярвам само на Бойко Борисов, а той каза, че пикът ще е септември, после премести датата за Великден, а малко преди Великден пак отложи концерта.
Казвам "концерт", защото се сетих как преди години имаше едни промоутъри, дето канеха световни музиканти, продаваха билети за техни концерти, ама не бързаха да плащат на звездите, които от своя страна не бързаха да идват.
Така например аз си купих билет за Motorhead, те първо отложиха концерта си, после съвсем не дойдоха. Пари за билетите промоутърите не върнаха, но пък след половин година същите билети с доплащане важаха за Alice Cooper. Страхотно предложение, което отказах и парите ми изгоряха, а сега разказвам този спомен печален по аналогия с местенето на кризисния пик.
Явно и тая работа не е концерт по желание, та ще чакаме пикът да дойде евентуално догодина, но да важи с доплащане за друга болест.
Блатото в края на заглавието присъства, за да вкараме в манджата и Елин Пелин - като минем платото, заедно с Андрешко и съдебния пристав във вълчия кожух ще се забием в блатото и ни данъци ще плащаме, ни житото ще ни секвестират, защото всички ще ядем фурми и ще пием мълчана вода, щото дотогава ще сме забравили и да говорим, и да работим.
