Българската етнология е констатирала за старите времена, че народните празници са се организирали най-често през зимата, защото кърската работа е по-малко тогава - имало е предостатъчно време за ядене, пиене и веселие. В наши дни тия дейности ударно се изместват към лятото. Дали щото на никой не му се работи?; Или просто жегата провокира чудни иновации в главите?....- етнологията засега мълчи.

По-долу ви представяме празници из български градове, села и паланки, състояли се днес. А лятото, дето се вика, тепърва започва. Какви ли още предстоят? Изброените долу звучат като шега, но не са - присъстват най-сериозно в информационния поток. Разбира се, водещото място е за джулая и постджулая:  

За втора поредна година туристи изпращат заедно първия юлски залез от връх Каменитица в Ерулската планина над Трън. „Нали традицията е на 1 юли да се посреща изгревът основно на морето - в най- източната част, ние пък изпращаме слънцето на 1 юли в най- западната част. Даже има заявки от хора, които ще посрещат изгрева сутринта на морето, ще пътуват цял ден и ще дойдат на залеза при нас”, цитира БНР местните организатори. Ето това си е постджулай - да прибягаш през България за един залез в Трън.

Както стана ясно, Джулаят доста се разширява териториално. Чества се къде ли не, как ли не... Все пак ще отбележим три култови локации: Джулай в Павликени на река Росица; Джулай с кафе в Златоград, защото на 1 юли там има, не щеш ли, и Празник на кафето; Джулай с диджеи и други подобни в Козлодуй: 

А какъв, мислите, празник има в старозагорското село Пшеничево? На пшеницата, естествено. 

А в Генерал Тошево? Не, не е на пшеницата. Празнува се лавандулата! "Всяка година интересът се засилва, тъй като Генерал Тошево е лавандуловата столица на Балканите", четем в БТА.

В заключение: През лятото всичко е столица, всичко джулай. Барът е до морето, морето  - до бара. Като не са, перманентно настава постджулай.