Ний слушахме засхласнато потпурите,
които пее морският прибой,
докато се изграждаха подпорите
на нашия стабилен мутро-строй.
Цимент, вода и камъни, и пясък,
забъркани със мутренски пари -
те дават на стопанството ни тласък,
от който много силно ни боли.
Вградихме във бетона своя разум
и той се стегна - като твърд закон;
и здраво ни се смее Бай Еразъм,
а ние си преживяме бетон.
Изливат през вратичките в закона
бетоновата смеска със въртеж;
врати и асансьори във бетона -
"обеми на подпорния строеж".
И като песъчинки във бъркачка
изчезваме в бетоновата смес,
и лепне като гъста мазна храчка
бетонът по крайбрежието днес.
Със изгрева откриваме решение* -
отново търсим бащинска любов,
на плажа се въртим в опиянение
и падаме в строителния ров.
Отново ни е сетната надежда
да чуе нещо нашият Бащица,
да почне строго да се разпорежда
и да измъкне тая кървавица
от грозната озъбена уста
на тоя дефекатор** на бетон.
(А те ще пеят - ние сме тълпа,
един ще падне, идат милион!)
________
* Както е казал един юлски поет - "With the day came the resolution... I was looking for love".
** Дефекатор се нарича апарат, който се използва при рафинирането на захар. В стихчето изполваме думата в нейното интуитивно значение.
Лира и шмиргел
Бетон (Когато се изграждаха подпорите)
По мотиви от July Morning и Пеньо Пенев
01 Юли 2020Г-н БАЛЕВ
Ако искате да подкрепите независимата и качествена журналистика в “Сега”,
можете да направите дарение през PayPal
можете да направите дарение през PayPal