Както кръстникът по време на църковния ритуал три пъти се отрича от Сатаната, така и Костадин Костадинов всячески се опитва да облагороди прякора си Костя Копейкин.
За нещастие опитите му са толкова несръчни, че става дори неетично да му се подиграва човек.
Затова ще опитаме ЗА ВТОРИ ПЪТ през последните месеци съвсем кротко да обясним някои литературни, исторически и медицински факти, в които той се заплете като дресиран делфин в бракониерска мрежа.
Още юни месец вестник СЕГА деликатно коригира г-н Костадинов, че героят на Гогол капитан Копейкин не е "положителен герой", както убедено твърдеше ерудитът и лидер на "Възраждане" след едно спречкване в пленарната зала.
***
Припомняме тази непретенциозна статийка не за да натякваме нещо, а защото Костадин Костадинов твърди, че нарочно вчера подвел "неграмотните психодесни" с "умишлено допуснати неточности", за да ги накара да четат и да ровят в интернет.
"Умишлено допуснатите неточности" на Костадинов са смехотворните твърдения, че "Костя Копейкин" (няма такъв персонаж) е "положителен герой на Гогол, нещо като Робин Худ". Това са, разбира се, глупости, на които сега няма да правим разбор, защото ги обяснявахме още юни месец, а от вчера се изписаха и още статии по темата.
***
Трудно ни е да повярваме в тезата за "умишлено допуснатите неточности", защото глупостите за Робин Худ всъщност са продължение на старата му теза за "положителния герой".
Един път да пуснеш кукичка - може и да повярваме. Но г-н Костадинов още на 1 юни твърдеше същата "умишлено допусната неточност", за която го поправихме още тогава. Но тогава нямаше масова реакция, а на него вероятно му е под достойнството да чете нашия вестник. И не е разбрал каква глупост е казал, а голямата "русофилска" общност около него също не е забелязала идиотската грешка на лидера си. Или никой около него не смее да го поправи, защото фюрерът не може да греши. Ако е казал нещо, което не съответства на действителността - нека действителността се коригира!
Ако действителността упорства и не се коригира, ще кажем, че сме се помайтапили с "умишлено допуснати неточности".
Един поет (покойник) навремето беше казал на Тодор Живков: "Другарю Живков, никой не може да ми забрани да Ви обичам!" След 10 ноември същият твърдеше, че така се подигравал на Бай Тошо...
***
Николай Гогол по произход е полско-украинска шляхта, но по убеждения е великоруснак като Костадин Костадинов.
За разлика от Костадинов обаче Гогол искрено е обичал Русия и руския народ, не му се е налагало да отлепя от себе си позорни прякори, чийто смисъл всеки знае, колкото и да се натаманява действителността. Затова сега двата враждуващи народа - руският и украинският - спорят за принадлежността на Гогол, всеки го дърпа към себе си. И макар че цял живот
Гогол пишел на руски с грешки, все пак станал руски класик, експлоатирайки и украинския си колорит.
***
В заключение: капитан Копейкин от "Мъртви души" не е положителен герой, не е Костя, не е Робин Худ, не е Санчо Панса, не е Андрешко и не е Костадин Костадинов. Не претендираме, че сме кой знае какви познавачи и разбирачи, но все пак сме попрочели Гогол и долу-горе знаем как да го цитираме АДЕКВАТНО.
Има един особено подходящ за случая пасаж от поемата "Мъртви души", с който черпим Костадинов и всички наши читатели. Той се отнася за руския народ, но мислим, че с пълна сила важи и за нашия.
В края на Пета глава от Първи том на поемата Чичиков разпитва някакъв селянин как да стигне до Плюшкин, но селянинът не се сеща кой е Плюшкин. Чичиков подсказва - скъперника Плюшкин бе, как да не го знаеш, оня дето лошо си храни хората...
И селянинът изведнъж се досеща...
***
- Ааа, оня там, окъсаният, закърпеният! - извика селянинът.
Той прибави към "закърпения" и едно съществително, много сполучливо, ала неподходящо за светски разговор, затова ще го пропуснем. Можем да си представим колко точен бе тоя израз, съдейки по лицето на Чичиков, който седейки в бричката, продължаваше да се усмихва дълго след като селянинът се беше изгубил от погледа му. Силно се изразява руският народ! И ако те награди с прякор, той ще премине в рода и потомството ти, ще го влачиш и на служба, и в оставка, и в Петербург, и накрай света. После колкото и да хитруваш и да облагородяваш своето прозвище, ако щещ хвани драскачи под наем да ти изкарат прякора, че идва от великокняжески род, пак нищо няма да ти помогне: ще гракне от само себе си прозвището с цялото си гарваново гърло, за да стане ясно, че казаната дума е птица отлетяла и назад не се връща...
