Министерството на здравеопазването и парламентът извършват дискриминация спрямо пациенти с редки и онкологични заболявания. Това реши Комисията за защита от дискриминацията по жалба на сдружение "Общност МОСТОВЕ".
"Решението е истински пробив и прецедент, като пряко засяга големи групи хора с различни заболявания. То служи като солиден аргумент за промяна на нормативната уредба, а междувременно всички засегнати пациенти могат да потърсят обезщетение пред гражданските съдилища, ако са претърпели вреди в резултат на това нарушение", коментира пред "Сега" д-р Антоанета Тончева, която е член на сдружението, експерт генетик-молекулярен биолог.
Организацията от години безрезултатно праща сигнали до Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и различните състави на комисията по здравеопазването в Народното събрание. След като всички те остават нечути, през януари т.г., се обърна и към Комисията за защита от дискриминация (КЗД). Неравното третиране на различни групи пациенти е заложено в Закона за здравето и Наредба № 2 от 27 март 2019 г. за медицинските и други услуги и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане.
Във въпросната нормативна уредба има фрапиращи разлики в правилата, според които се лекуват децата до 18 г. и пълнолетните лица, лечението за които се заплаща с публични средства, обяснява Тончева. В сигнала на сдружението до КЗД са разказани и различни случаи на конкретни пациенти и лечението им.
Според закона всички български граждани до 18-годишна възраст имат право на всякаква медицинска помощ, дори извън обхвата на задължителното здравно осигуряване. След това обаче финансирането на лечението на част от тези хора просто спира, ако нужните медицински продукти не са в списъка на НЗОК, на база на който тя ги реимбурсира. Става дума за продукти, които са неразделна част от медицинската терапия и профилактиката и лечението на заболяванията.
Някои пациенти до 18 г. също са дискриминирани, защото не се предвижда финансиране за пациенти с неуточнена още диагноза, както и пациентите с някои по-чести заболявания, например детска церебрална парализа и сродните ѝ състояния. Тези пациенти имат особено голяма нужда от достъп до специални храни и медицински помощни средства, обясняват от "МОСТОВЕ".
В сигнала им до КЗЛД е разказано за 21-годишен пациент с тежка умствена изостаналост, епилепсия и детска церебрална парализа (ДЦП). Когато е на 18 г. при него се установява изкривяване на гръбначния стълб, за което е нужна операция за поставяне на импланти. Тя струва 36 000 евро, които се събират чрез дарителска кампания, защото държавата не финансира подобно лечение при пълнолетните хора. По същия начин са дискриминирани всички пълнолетни хора, които се нуждаят от импланти за гръбначна стабилизация по някаква причина - например след катастрофи, заради остеопороза и костни метастази.
Проблем имат и пълнолетните онкопациенти, които се лекуват в продължение на няколко години и за техните видове рак вече има нови модерни имунотерапии, които в България се заплащат от здравната каса само като първа линия терапия. На тях им се налага да плащат хиляди левове, макар че здравна каса плаща същото лечение за други пациенти, които още не са били лекувани с друга терапия.
Дискриминирани са и пълнолетни пациенти с тежки форми на епилепсия, за които в България няма одобрени лекарства, но такива има одобрени за Европа от Европейската агенция по лекарствата. Те са принудени да си купуват лекарствата от Франция и Белгия.
КЗД установява, че наредбата на здравния министър нарушава забраната за дискриминация и третира неравно пациентите по признак "възраст", "увреждане" по отношение на заплащане с публични средства на лекарствени продукти, медицински изделия и медицински храни.
Законът за здравето, приет от парламента, също дискриминира пациентите по признак "възраст" и "увреждане" по отношение на заплащане с публични средства на лекарствени продукти, медицински изделия и медицински храни.
Комисията препоръчва на министъра на здравеопазването и на Народното събрание да предприемат необходимите мерки, за да спрат неравното третиране на пациенти, т.е. да отстранят дискриминативните текстове от закона и наредбата. Решението на комисията обаче не е окончателно и може да бъде атакувано в съда.
