В цяла Европа се наблюдава укрепване на крайнодясната идеология, която е последствие от неприязънта към имигрантите и все по-засилващия се страх от загуба на самобитността, пише Милагрос Олива в "Ел Паис" в публикация, цитирана в БГНЕС.

Привържениците на подобна идеология искат да превърнат Европа в непристъпна крепост, която ще издържи на натиска на обсаждащите я на продънени лодчици имигранти. Те не искат да признаят, че съдбата на тяхната крепост зависи именно от тези, които се намират от външната страна на стената, пише авторът. Европа вече отдавна се намира на пътя на демографското самоубийство. Сега в Евросъюза живеят 511 млн. души, но от 2015 г. смъртността превишава раждаемостта и ако числеността на населението на Европа все още не е започнала да намалява, то това е само поради това, че всяка година пристигат 1,3 млн. имигранти, смята Оливо.

През 1900 г. в Европа са живеели 20% от световното население. През 1960 г. – 13,5%. През 2015 г. това число вече падна до 6,95%, а по прогнози до 2040 г. то дори ще падне под 5%, ако Брекзит се провали. Само че важно е не самото намаляване на числеността на населението, а и това както това ще се отрази на жизнеспособността и производителността на Европа. На демографската криза влияе съчетаването от два фактора, които са следствие от цивилизационния прогрес: увеличаване на средната продължителност на живота, която вече достигна 81 г., и сериозната криза с раждаемостта. За поддържане на числеността на населението коефициентът на раждаемост трябва да бъде 2,1 деца на една жена. Сега средно за Евросъюза този показател е 1,5. В Испания ситуацията е съвсем печална, пише „Ел Паис“ – по-висока продължителност на живота и по-ниска раждаемост – 1,2 деца на жена.

Ако тази тенденция се запази, а вратите за имиграцията останат затворени, то през 2050 г. населението на ЕС ще се намали с 49 милиона души (с 11 млн. в Германия и със седем – в Испания). Съкращаването на работоспособното население ще се отрази на икономическото развитие. По оценки на Националния институт по статистика след 40 години Испания ще има с 8,7 млн. души по-малко работоспособно население и с 8 милиона повече пенсионери. Как тогава ще блъдат осигурявани 17 милиона пенсионери, сред които несъмнено ще има и такива, които днес гласуват за десницата, констатира Оливо.

И заключава, че за поддържане на ръста на населението на Европа са необходими мащабни миграционни потоци