Разпространената преди няколко дни справка от НЗОК за натовареността на болничния леглови фонд разкри любопитни подробности. Оказа се, че заведения с несравнимо по-малък капацитет лекуват повече болни с коронавирус отколкото топ болниците в страната. Така например МБАЛ "Св. Иван Рилски" в Разград е приела 113 души при общ капацитет от 289 легла, а столичната ВМА - 59 пациенти при общо 865 легла. И макар конкретните числа да бяха към 9 ноември, е ясно, че пропорциите касаят цялата натовареност през есента досега. По-детайлен преглед на справката разкрива още една подробност - тежестта по региони се поема от няколко болници, които са буквално на ръба на физическите си сили и отвъд материалния си капацитет. И се чудят какви варианти да предприемат, за да продължат.
Към 55% от леглата в МБАЛ - Шумен са заети от болни с коронавирус. Това е и 90% от ковид-хоспитализацията в областта. МБАЛ-Шумен е на най-натоварената в страната. За ситуацията допринася и фактът, че преди две седмици болницата в Преслав вдигна бялото знаме и тамошните пациенти бяха транспортирани в Шумен. От своя страна МБАЛ праща болни и във Варна, но не винаги лечебниците край морето откликват. В момента се обмисля разширение на базата с
включването на бившия Тубдиспансер.
Персонал за нови легла там едва ли ще се намери, но ще има техническа полза. "Там има кислородна инсталация. В момента сме в преговори с фирмата, която навремето е поставяла инсталацията. В рамките на 2 седмици те ще доставят филтри и резервни части, за да стане годна системата за работа. Другият недостатък е, че е далече от главната сграда. Ако един пациент се влоши, за него е труден достъпът до рентгена и до ОАРИЛ. Ще се наложи транспортиране. Но тази сграда искам да я поддържаме за аварийни случаи. Ако нашата кислородна инсталация откаже, ние трябва да имаме изход", заяви преди два дни пред БНР шефът на заведението Димитър Костов.
В МБАЛ - Шумен ковид-сектор бе отворен и в АГ-отделението. Като вариант за осигуряване на легла се ползва и по-ранно изписване на пациентите.
Болницата в Разград, която също е една от най-натоварените в страната, направи няколко вътрешни реорганизации. На практика тя приема почти всичките ковид-пациенти от областта. Но лекарите са болни и буквално няма кой да се грижи за пациентите. На 9 ноември болницата публикува отчаян призив за включване на медици от доболничната помощ, фелдшери, медицински сестри и санитари.
Обещано бе дори заплащане на доброволците.
Самият изпълнителен директор на болницата Гечо Жеков е болен и кашляше силно при опита на "Сега" да се свърже с него.
Макар от справката на НЗОК да личеше равномено разпределение из Благоевградска област, местната МБАЛ се оказа силно натоварена. Пациентите с коронавирус там са около 170 и заведението на практика работи като ковид-болница. До няколко дни се очаква то официално да получи статут на такъв вид болница. Само две отделения – АГО и Неонатологията, ще запазят функциите си, защото там се приемат и пациенти с коронавирус.
В смолянската МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ пациентите само за седмица се увеличиха двойно - от 40 на 80. За да се справи, болницата закупи със свои средства допълнителна апаратура.
Задъхва се е иначе ресурното осигурена университетска болница в Стара Загора. Шефът й проф. Йовчо Йовчев публикува гневен коментар в четвъртък вечерта в социалните мрежи, с който онагледи един добре известен проблем - някои болници не приемат пациенти, просто защото искат "да се пазят чисти" от коронавирус. "И към този момент -12.11.20 г., разкриването на допълнителни легла от другите лечебни заведения от гр. Стара Загора остава добро намерение. Пациентите обаче не се интересуват от намеренията ни, а от правото да бъдат
приети сега, за да получат навременно лечение.
Тази вечер отново такива пациенти бяха насочвани към УМБАЛ „Проф. Киркович”. Има заповед на министър, има време на изпълнение, а легла няма. Къде тогава да настаним страдащите и нуждаещите се тази вечер, а утре, а през почивните дни? Кой ще бъде виновен, когато не сме разкрили 20% от леглата? Всяко лечебно заведение от 11.11.2020 г. трябваше да разполага с необходимия брой легла и да приема нуждаещи се пациенти. УМБАЛ „Проф. Киркович ” разкри 123 легла и продължава в името на живота да разкрива още легла, а останалите лечебни заведения, кога ще спасят нечии живот?".
По-малките болници обаче си имат оправдание. Те са още по-малко обезпечени с хора и апаратура. По принцип трябва да приемат болни в по-леко състояние, но се страхуват, тъй като леко болните пациенти може да се влошат, а те да не могат да реагират. И кръгът се затваря.
