Мумията на комунизма отново е на старото си място, на площадката, където беше мавзолеят на Георги Димитров. Завърна се днес, малко след 9 ч. на 14 декември, денят на 30-ата годишнина от големия митинг през 1989-та, когато хората за първи път показаха масово, че вече не се страхуват от управляващите и за първи път поискаха отмяната на член 1 от Конституцията, който гарантира ръководната роля на БКП.
Натоварена на микробус, мумията пристигна на паркинга срещу Двореца, малко след 9 ч. посрещната от десетина репортери (а още малко по-късно пристигна и полицията). Преди това обаче авторът на стиропорената фигура, обвита в черен найлон, и сякаш държаща загатнати сърп и чук в скръстените си ръце, успя да я изправи и инсталира в центъра на празното място, където мумията на Г. Димитров прекара 40 години (1949—1990). Предвидено бе тя да остане там около 3 часа, но Столичната община не прояви разбиране към идеята и час преди да изтече замисленият срок разпореди фигурата да бъде премахната, защото няма разрешение.
Това е третата акция за годината, през която Андрей Врабчев се утвърди ката един от най-интересните, провокативни и социално ангажирани автори в съвременното българско изкуство. Той отбеляза 1 април с поставянето на говорещ паметник на Бойко Борисов със светещи очи за около час на пл. „Гарибалди”, а на 9 септември направи инсталацията „Кървава баня. Честит 9. IХ., неблагодарници”, като боядиса в червено водата в езерцето с фонтан в Докторската градина.
Ето какво каза Андрей Врабчев пред репортерите:
Датата за този проект, който реших да реализирам за няколко часа, не е избрана случайно - днес е 14 декември, денят, в който не успяхме да махнем чл. 1 от конституцията на НРБ. Днес той, както е махнат, продължава да съществува по някакъв начин и това е позицията ми в тази работа - че комунизмът и неговите порядки и разбирания за света всъщност се мумифицираха в самите нас. Той не се разложи, не беше разграден от обществото, ами се мумифицира в нас, нито жив, нито умрял. Затова и сме избрали това място, за да напомним.
Това че донякъде днес обществото има демократична рамка, не означава, че всички ние вътре не действаме със старите порядки: държава в държавата, телефони, подкупчета, под масата, разбирането, че някой трябва да нареди и да разреши нещо… И това, коeто според мен не направихме през тези 30 години - не се освободихме от марксисткия възглед, че икономиката е най-важна. Ние променихме икономиката, но се оказа, че хората в нея не функционират по начина, по който трябва. Това е, защото не беше поставен акцент върху културата. А демокрацията и гражданското общество, това е култура. Това е начинът, по който виждаш и вярваш в света, и го практикуваш.
Да, част от тази мумификация е фактът, че може да твърдиш, че си европеец и демократ и едновременно да твърдиш, че Тодор Живков е велик държавник, въпреки че има и закон, който определи онзи режим за престъпен.
Виждате и нашата позиция за Македония, привидно патриотична, тя всъщност доказва Коминтерновската история. Ние казвахме, че след 1945 г. няма българи в Македония. Знаем ли ние за коя история се борим сега? За Коминтерновската. Позициите, които днес непрекъснато излизат под прикритието на патриотизъм, всъщност това е онзи патриотизъм, на който ни учеха преди 1989 г. Който няма нищо общо примерно с патриотизма на Левски.
Ние претендираме, че сме демократи - и живеем като комсомолци. Претендираме, че сме православни - и живеем като атести. Виждате след 1989 г. какви символи произведохме (сочи към статуята на София на Г. Чапкънов) - отново такива, свързани с някаква суеверност. А искам и да напомня на тези, които сега се правят на вярващи, че ние се кланяхме на една мумия.
YouTube
