Неизползваните текстове от Наказателния кодекс растат и в момента надхвърлят 220. Това каза пред БНР Ива Пушкарова, специалист по наказателно право. Тя представи анализ на прилагането на НК и на ефективността на наказателната политика. "Наказателната политика се опитва да решава проблеми, които не са наказателни, по наказателно-правен път. Законодателят явно не предпочита превантивни, ненаказателни, регулационни и други мерки, които изискват по-висока компетентност. Законодателят се притеснява от отменителната функция, което води до експанзия на наказателния закон, при която той навлиза в обществени сфери, в които не е подходящо да има висока репресия", каза Пушкарова.
По думите й всяко нещо, което не се харесва на някого, се изразява в претенция за криминализиране. Според нея тази тенденция е опасна и има ефект и върху държавата. Така се дебалансират властите, добави тя и обясни: "Това създава рискове - обвинителната власт да се раздуе и да започне да ѝ се прехвърлят отговорности и авторитет, които не са нейни. По този начин българският съд започва да става виновен и отговорен за всичко и в същото време политическите власти се разтоварват от типични техни отговорности. Освен това такъв тип наказателна политика създава очевидни корупционни рискове."
Пушкарова очерта две тенденции: "Общото свиване на общата престъпност, която е ясно видима тенденция от средата на 90-те години насам. Разкриваемостта постепенно се качва. В същото време наказателния закон проявява обратна тенденция – той се разширява, все повече неща стават престъпления и наказанията постоянно растат. Тази тенденция е изключително опасна – тя свива сериозно ефективността на наказателния закон и по наше мнение е основният проблем, с който би следвало да се занимае българското общество и политици".
"Открихме решение на Министерския съвет от 70-те години, в което ясно се вижда учредяване на каналите за организирана престъпност, които се ползват и до ден днешен и които са били в рамките на държавно контролираната организирана престъпност в периода до 90-а година. Криминализацията обхваща както всички етажи на държавния апарат, така и много голяма част от българското общество", разказа Пушкарова.
"Необходимо е да се оцени прилагането на действащия Наказателен кодекс (НК), за да се идентифицират силните и слабите му страни, както и съответствието му с европейските тенденции", каза пък по време на конференцията по темата заместник-министърът на правосъдието Евгени Стоянов.
Данните показват, че от 1968 г. НК е променян с общо 107 закона за изменение и допълнение, като особената част на кодекса е съществено увеличена от 317 на близо 450 текста за последните 50 години, обясни Пушкарова по време на форума. Тя допълни, че най-чести са промените, отнасящи се до икономическите престъпления, убийствата, телесните повреди, кражбите. Едва 16% от текстовете в особената част не са изменяни и допълвани изобщо. Това са престъпни състави с много рядко приложение, каквито са противодържавни престъпления, престъпления против мира и човечеството, военни международни престъпления.
До края на месец януари 2019 г. ще бъде сформирана работна група от представители на прокуратурата, Върховния касационен съд, Министерството на правосъдието и МВР, която да изработи новата концепция за наказателна политика.
