Главният прокурор Иван Гешев атакува в Конституционния съд (КС) член от Наказателния кодекс (НК) за т. нар. безделничество, по който се подвеждат под отговорност проститутките и просяците. Чл. 329 от Наказателния кодекс гласи, че "пълнолетно работоспособно лице, което продължително време не се занимава с общественополезен труд, като получава нетрудови доходи по непозволен или неморален начин, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация". Втората алинея регламентира, че "който системно се занимава с просия, се наказва с пробация за срок до две години". Прокуратурата от години се оплаква от архаичния Наказателен кодекс, но специално чл. 329 не е сред последните й предложения за промени в закона.
Според Гешев разпоредбата противоречи на правото на труд на гражданите и на принципа на правовата държава, пише "Лекс". (Любопитното е, че обичайно пресслужбата на Гешев известява, когато той сезира КС, а този път си замълча.) Чл. 329 е от 1968 г., когато е приет и сега действащият НК. Текстът е изменян два пъти - през 1975 г. и през 2004 г., когато се предвижда новото към онзи момент наказание пробация. Главният прокурор напомня, че този текст е въведен, докато действа Конституция, която приема труда не само като право, но и като задължение. "Трудът е дълг и въпрос на чест за всеки работоспособен гражданин. Всеки гражданин е длъжен да се занимава с обществено полезен труд и да работи според своите сили и способности", гласи основният закон от 1947 г.
В действащата Конституция от 1991 г., "в духа на модерните разбирания за обществото и за човека, трудът е обявен за фундаментално право", напомня Гешев и настоява, че чл. 329 от НК не съответства на Конституцията и на международните актове.
Гешев подчертава, че чл. 329 е твърде остарял и не съответства на реалните обществено-икономически условия в страната. "Така например, от мотивите на съдилищата, постановили осъдителни актове (след 1989 г.) по чл. 329, е видно, че най-често срещаната причина за осъществяването (на тези престъпления) е тежкото материално състояние и безработица на извършителите", се посочва в искането. Главният прокурор пише още, че доколкото с определено поведение не се нарушава закон, преценката за това дали то е морално и приемливо от обществото е субективна и не може да бъде критерий за наказателноправна санкция, тъй като е елемент от правото на личен живот и не се нуждае нито от правно разрешение, нито от правила за извършване. "Гражданите имат конституционно гарантирана от законите свобода да си набавят средства за препитание по всякакви правомерни начини, трудови и нетрудови, дори когато те могат да бъдат оценени като безнравствени", обяснява Гешев. И отбелязва, че и практиката по прилагането на чл. 329 е противоречива. В някои случаи се постановяват осъдителни актове, а в други - оправдателни, като се приема, че деянието е несъставомерно, а чл. 329 - противоконституционен.
АКТИВНОСТ
От началото на годината главният прокурор е инициирал почти половината от делата пред Конституционния съд. Негови са 4 от десетте искания до момента. За сравнение - през 2021 г. Гешев е сезирал КС два пъти, а през 2020 г. - само веднъж, за да пита какво означава "държавна измяна" и кога президентът може да бъде разследван.
През последните дни освен чл. 329 от Наказателния кодекс той атакува и промените в Закона за съдебната власт, с които бяха премахнати специализираните съдилища и прокуратури. Ако КС допусне искането му до разглеждане, това ще блокира процеса по преместването на спецмагистратите в другите съдилища и прокуратури.
Останалите му искания до КС за тази година са срещу текстовете от правилника на Народното събрание, които регламентират, че парламентът може да дава препоръки на прокуратурата; както и срещу определянето на разходите за съдебната власт в бюджета за 2022 г. Прокуратурата получи 20 млн. лв. по-малко от поисканото, като аргументът на управляващите беше, че е необходима спешна реформа и преструктуриране на държавното обвинение.
