Джеймс Пардю, бивш посланик на САЩ в България, публикува в The Hill критична статия за положението в медийния сектор у нас.
"През 2002 г. националната преса в България, притежавана до голяма степен от международни медийни компании, беше сравнително независима и донякъде агресивна при отразяване на грешките на правителството. Днес независими международни медийни групи няма, заменени в повечето медийни сектори от местни олигарси и "бизнесмени", които използват медиите, за да влияят на правителството и съдебната система", пише Пардю.
Статията се появява дни преди планираната среща на президента Доналд Тръмп и премиера Бойко Борисов в Белия дом, както отбелязва и самият автор. Той коментира, че двамата лидери навярно няма да обсъдят важни проблеми за България като свободата на словото.
Пардю припомня, че Борисов е на власт вече 10 години, почти без прекъсване, и посочва, че българската политическа система е доминирана от Борисов и неговата партия... и няма сериозна политическа опозиция".
Посланикът нарежда нашата страна до Русия и Унгария, известни с потискане на независимите медии. Ако в Унгария манипулацията е по-деликатна, руските власти стигат до убийства. Пардю не скрива, че и Тръмп си позволява агресивно отношение срещу медиите в САЩ.
Ето и пълният текст на статията, публикувана под заглавие "Тръмп и България - атаките срещу свободните медии рушат демокрацията":
"Бойко Борисов, премиерът на България - страна, дълбоко поразена от широкомащабна корупция, ще посети президента на САЩ Доналд Тръмп в Белия дом в понеделник. Липсата на медийна свобода в България вероятно няма да е тема на разговорите им.
Българската политическа система се доминира от Борисов и неговата партия. Той е на власт почти без прекъсване през последните 10 години и няма сериозна политическа опозиция. Междувременно се твърди, че Русия, която продължава да гледа на Балканите като на регион за стратегическа надпревара със Запада, непряко финансира политически партии в цяла Европа. Липсата на свободни и независими медии в България днес е още едно условие, което подкопава демокрацията в страната-член на ЕС и на НАТО.
Тръмп, американският домакин на Борисов, често проповядва срещу сериозните американски медии. Когато го прави, президентът следва схемата, използвана от някои бивши и настоящи чужди лидери като Борисов, да се задуши истината и да се потули отговорността на правителствата в съответните страни.
Най-агресивен е подходът на руския президент Владимир Путин, за когото се твърди, че използва покушения, сплашвания и законови санкции, за да обуздае политическата опозиция и пресата.
Някои правителствени лидери в Европа, например България и Унгария, използват или подпомагат по-изкусни комбинации от мерки за манипулиране и сплашване на печата. Най-добре познавам ситуацията в България, където служих като посланик на САЩ. България днес дава пример за това как правителствата и специалните интереси използват цял спектър от мерки, за да подчинят медиите.
Едният начин е консолидирането на медийната собственост в монопол, контролиран от малка група български олигарси. През 2002 г. националната преса в България, притежавана предимно от международни медийни компании, бе сравнително независима и понякога агресивна при отразяване на грешките на правителството. Днес независимите международни компании вече ги няма, отидоха си и бяха заменени в повечето медийни сектори от местни олигарси и "бизнесмени", които използват медиите, за да влияят на правителството и на правосъдната система.
Един човек - депутатът Делян Пеевски, е главната фигура в частните български медии днес. Твърди се, че притежава 80 на сто от пазара, включително и голям дял от разпространението на печата в страната.
Финансирането за местния контрол върху медиите в България е доста неясно, а Пеевски и шепа други олигарси притежават или контролират почти всички големи "частни" всекидневници и тв канали в България.
Пеевски и сподвижниците му използват медиите, за да подкрепят съществуващата политическа властова структура, която пък защитава тях. Техните медии дискредитират независими журналисти, политически опоненти, бизнес конкуренти и атакуват неправителствени организации и активисти, които настояват за върховенство на закона, свобода на медиите и защита на човешките права.
Тъй като медиите в България често изпитват финансови затруднения, правителствата, включително и настоящето на премиера Бойко Борисов, използват ЕС и други източници за финансиране като лост за създаване на медийна зависимост чрез финансиране от правителството.
Често се използва и сплашването на български журналисти. Обикновено отделните журналисти се самоцензурира, защото знаят, че разследващата журналистика, която изобличава престъпност и корупция, е изправяна пред необективен съд или може да стане жертва на физическо насилие. Някои изключително смели български журналисти поемат риска да казват истината за правителствената корупция и големите престъпления, но някои от тези честни журналисти от национални или местни медии, са заплашвани и атакувани.
Резултатът от потискането на независимата преса в България е изкривяване на медийния сектор, подкопаване на общественото доверие в медиите и създаване на национална политическа среда, в която от правителството и престъпността не се търси отговорност, няма и сериозна опозиция на настоящото правителство.
Упадъкът на медийната свобода в България е забелязан и отчетен от Репортери без граници, Европейския център за медийна свобода и други медийни организации. Но сериозният международен и вътрешен политически натиск върху българското правителство да подобри свободата на медиите така и не успява да подобри ситуацията.
Когато Доналд Тръмп използва силата на президентството, за да атакува и унижава професионалните независими медии за това, че поставят под въпрос решенията на правителството и показват истината за корупцията и провалите на хаотичното му управление, той на практика прилага същите тактики за сплашване, като тези в България и Русия. По същия начин и когато главният прокурор на САЩ се превърне в политически служител, защитаващ президента от правни проблеми, върховенството на закона в САЩ е в опасност. Когато високопоставени членове на Конгреса и на националните медийни мрежи се превърнат в защитници на президента и насърчават конспиративни теории вместо издирване на факти, не се защитава общественият интерес за търсене на истината.
България, заедно с още няколко страни, които се стремят към пълна демокрация, са примери за това какво може да се случи, когато проекти за компрометиране на независите медии постигнат успех. Свободата на медиите в САЩ все още не е стигнала това ниво, но това не се дължи на Доналд Тръмп, който очевидно предпочита повече българския модел."
