Два протеста се състояха днес срещу Закона за закрила на детето, влизащ в сила от 1 януари - единият бе в столицата, а другият във Варна.
И на двете места протестиращите заявявиха, че според тях това е част от антисемейните политики, налагани от правителството под натиск от неправителствени, частни организации и целят неправомерното отнемане на деца по несъстоятелни причини. Според протестиращите в България се въвежда модел, противопоставящ правата на детето на тези на родителите му и семейството, чуждестранен модел заплашващ традиционното българско семейство.
В София протестиращите се събраха пред народното събрание, като издигнаха плакати със своите искания. А във Варна се проведе протестно шествие. То тръгна в 13 часа от Катедралата в града.
"Заставаме обединени, за да заявим твърдата си позиция против антисемейните политики, налагани от нашите правителства и неправомерното отнемане на деца по несъстоятелни причини. Сега, повече от всякога надигаме глас, защото опасни идеологии и практики като тези на Барневерн се разпространяват из целия свят, противопоставяйки правата на родителите на тези на децата.", заявиха организаторите.
Ето и техните мотиви за протеста (без редакторска намеса):
Въпреки, че Стратегията за детето е спряна, на 01.01.2020 влизат в сила следните закони, които застрашават българското семейство и срещу които ние, българските родители заставаме ТВЪРДО ПРОТИВ:
• Извеждане на дете по сигнал: само по сигнал (вкл. анонимен). Децата ни могат да бъдат взети в рамките на 24 часа без съдебна заповед (чл. 36г и чл. 36д във връзка с чл. 27(1) от Закона за закрила на детето (ДВ бр. 24 от 22.03.2019г., в сила от 01.01.2020г. (стр. 35 и стр. 36)
• Родителите сме счетени за виновни. Едва след един месец ще трябва да доказваме пред съда, че сме невинни, ако можем и имаме пари за адвокати - чл. 27(2) от ЗЗДетето.
• Домът ни не е защитен. По сигнал социален работник ще може да влезе в дома ни без съдебна заповед и да състави социален доклад с огромно количество лична информация, както и да претърси дома ни (напр. какво имаме в хладилника, шкафове, дрехи, кабели и др..) - чл. 10 (1) и приложение 1 от Наредбата, изм. с постановление на МС N 0104/02/05/2019 г.
• Въз основа на преценката на социален работник ще се оценява нашата родителска компетентност, ще ни се дават задължителни предписания как да си гледаме децата (чл. 11 Нар.), или ще ни се наложат “мерки за закрила”, вкл. отнемане на детето (чл. 14(3) и чл. 20(2) Нар.). Може изобщо да не се предприемат “мерки за реинтеграция” (чл. 17 (2) Нар.), и детето да се даде за осиновяване (чл. 93 (2) и (3) СК) вкл. в чужбина.
• Няма отговорност: отговорност за фалшиви сигнали, за неправомерно отнемане на деца, за неверни доклади и прочее, няма предвидена.
• Частни фирми/НПО изземват държавни функции. Могат да ни наложат задължителни социални услуги, извършвани от частни лица “доставчици на социални услуги”, дори и чужди/чуждестранно финансирани. Тези частни лица ще избират и контролират приемните семейства, ще дават становища за пред съда дали сме годни за родители, ще ни дават задължителни предписания, ще се намесват при родителски спорове, ще получават лична информация от лекари и институции и др. За дейността си тези доставчици ще получават пари от бюджета, от такси от гражданите (каквито сами си определят) и от чуждестранните си спонсори.
• Всяко дете може да бъде счетено за „дете в риск”, поради неясно дефинирани критерии. Например на: самотен родител, многодетно семейство; при: недостатъчна жилищна площ, недостатъчно доходи, увреждания/болест в семейството, отсъствия от училище и много други, както и “други обстоятелства” по преценка на социалния работник §1 ЗЗДЕТ., §1 ППЗДЕТ., чл.4-6 Нар. МС
• На „Телефонът на доверието: 116 111”, който се обслужва от частна неправителствена организация, с чуждестранно финансиране всеки може да подаде сигнал срещу нас, вкл. и нашето дете.
• Според Наредба 13 от 21.09.2016г. граждани и неправителствени организации могат да образоват децата в училищата и детските градини в сферата на сексуалното образование, което е част от здравното.
