Частната армия на Путин води война без правила, пише британският вестник The Times в материал представен от Агенция Фокус. Любимит готвач на Путин Евгений Пригожин подготвя много необичайно меню. В менюто на Кремъл фигурират : фабрики за тролове, манипулация на избори и готова наемна армия, която показва мускулите си на три континента. Това са съставките на хибридната война на 21 век и изглежда, че Пригожин е нещо като майстор готвач.
Въпреки че руската военна доктрина винаги е оставяла пространство за свободни съюзници, каквито са чеченските бойци и казаците, те се разглеждат като маргинали в битката. Тя трябваше да се реши по традиционния начин от бронираните машини и артилерията.Ударните групи се смятаха за полезни, но твърде забележими. Специалните сили в Спецназ под командването на ГРУ бяха недостатъчно финансирани. Това остави ниша в новото военно мислене за „малки зелени мъже“, войници в униформи без идентификация. Целта е отричане. Русия не може вече просто да влезе в съседна страна, сякаш смазва Пражката пролет.
В южна Русия беше създадена учебна база. Новобранците на частната военна компания „Вагнер“ прииждаха : парите бяха добри и новобранците, получаваха по 1000 долара на седмица по време на обучение, бяха уверени, че семействата им ще получат до 60 000 долара, ако загинат в битка. На кандидатите беше казано, че се дава предпочитание на „бивши офицери или офицери, които са служили в части на специални части (ГРУ), във въздушните сили, във военноморската пехота и които са служили в поне две операции в чужбина“. Мобилните телефони и други електронни устройства, както и паспортите им бяха задържани. Всеки новобранец е издаден с идентификация и е задължен да подпише споразумение за неразгласяване, разказва още The Times
Първата задача на „вагнерците“ беше да консултират обучението на елитните сили на Асад. Силите на групата Вагнер бяха на терен, когато сирийската армия заяви, че е освободила Палмира от „Ислямска държава“ през март 2016 г. „Вагнер“ загуби 32 бойци. Явно те се биеха вместо редовни руски войници. Руснаците им предоставиха бойни танкове Т-72, гаубици и множество ракетни установки. Тяхната работа беше да повишат морала и ефективността на войниците на Асад и да избягват редовното връщане на войници в ковчези.
След войните в Чечения руското ръководство стана чувствително към гнева на пострадалите майки, разстроени от техните момчета, които се връщат в цинкови ковчези.
Сирийската експедиция завърши с каша за „вагнерците“ през февруари миналата година. Група от около 30 американски войници от „Делта форс“ - каймакът на американските специални сили, осигуряваха гръбнака на Сирийските демократични сили (кюрди и малко араби) в защита на газов завод в източна Сирия. За тяхна изненада те бяха нападнати от около 500 руски наемници, много от тях от „Вагнер“, подкрепени от танкове Т-72. Американските командоси, почти затиснати от руската огнева мощ, извикаха на помощ американски дронове, реактивни изтребители F-22, F-15, бомбардировачи B-52 и вертолети „Апачи“. Вълна след вълна те отблъскваха руснаците, но не можаха да ги отклонят. Битката продължи четири часа и нямаше убити американци. Това беше първата конфронтация между двете сили в Сирия и въпреки че руснаците се оттеглиха, това не беше голяма победа. „На най-елитните американски войски и модерни самолети бяха необходими да победят 500 наемници“, казва Шон Макфайт, професор по стратегия в Джорджтаун и бивш десантник. „Какво се случва, когато трябва да се изправят пред хиляда? Пет хиляди? Повече ?"
Това беше отрезвяващо преживяване и за руския президент Владимир Путин. Целият смисъл на разполагането на „Вагнер“ беше да усили руската власт и да мотивира своите сирийски съюзници, а не да рискува Трета световна война. Предполага се, че хибридната война трябва да обърка врага и да остане точно под прага на истинската война.. Други наемни компании започнаха да навлизат в битката, но оста Путин-Пригожин остава непокътната. Така „Вагнер“ беше изпратен в нова посока: Африка.
Според руския разследващ уебсайт The Bell, над 100 служители на „Вагнер“ започнаха да обучават суданските правителствени сили миналата година. В замяна, твърдят репортерите, Пригожин получи права за добив на златни находища. Изглежда, че това е част от бизнес модела. Защитете кладенеца на сирийски петрол и получете една четвърт от приходите.“Вагнерската“ военна помощ за Централноафриканската република донесе обещания за диаманти. Други експедиции включват Либия, където Русия е на страната на маршал Хафтар и Бурунди. Интересът на Москва към Африка е не само в минералното й богатство, но и в продажбата на оръжие, сигурността и апарата за социални медии, които могат да изведат политик на върха.
Това не притеснява Пригожин, който отрича да е свързан с „Вагнер“, че той и част от неговата бизнес империя фигурират в американските санкционни списъци. Ако има движение по Украйна, ако Западът може да приеме реалността на контрола на Асад над Сирия, тогава логиката на санкциите ще се разпадне. И Доналд Тръмп, и Еманюел Макрон сякаш се насочват в тази посока. Всичко, което трябва да се прави е да се чака още една година, пише още
