Китай отбелязва 30-та годишнина от събитията на площад Тянанмън с драконовски мерки за сигурност и цензура на медиите. На 4-и юни 1989 година танкове на властта в Пекин спряха с жестока сила протестите на младежи с искане за свобода и демокрация. Загиналите са стотици. Днес международната общност осъжда амнезията на китайското правителство спрямо събитията на площад Тянанмън. На 30-та годишнина от събитията на площад Тянанмън, при които загинаха близо 1000 души, мечтата за демократичен Китай изгрежда все по-далечна. С мълчание и забрава отбелязва 4-и юни правителството в Пекин. На и около площада са въведени драконовски мерки за сигурност. Редица онлайн издания, понечили да пишат за годишнината с по-критичен тон, са цензурирани. До ден днешен комунистическият режим нарича случилото се „инцидент“.
Инцидент, при който властта мобилизира армията и изпраща танкове срещу протестиращи студенти. Целта е да се спрат демонстрациите с искане за демократични промени в азиатската държава. Експерти коментират, че реакцията на властта е подействала като ваксина срещу всякакви мисли за протести до ден днешен. Репресията остава тема табу в Китай, където официалният брой на жертвите все още не е публикуван.
С тази тенденция не е съгласен професор Пери Линк* в своя материал за "Дойче веле".
Спомняме си за 4 юни, защото тогава Зиянг Циелян е бил само на 17 години. И днес е на 17. Той завинаги ще си остане на 17. Защото мъртвите не остаряват.
Спомняме си за 4 юни, защото изгубените души, които преследваха Лю Сяобо чак до неговата смърт, ще преследват и нас самите, докато сме живи.
Спомняме си за 4 юни, защото отражението на огъня върху щиковете на автоматите е нещо, което човек никога не може да забрави. Дори и да не го е видял с очите си.
Спомняме си за 4 юни, защото този ден ни показа истинската същност на Китайската комунистическа партия.
Спомняме си за 4 юни и заради обикновените работници, които загинаха. Имената на повечето от тях днес са забравени. Защото всъщност никога не сме ги знаели. Но ние ще ги запомним като хора. И ще запомним, че никога не сме знаели имената им.
Спомняме си за 4 юни, защото този ден крие както най-лошите, така и най-добрите страни на Китай.
Спомняме си за 4 юни, защото на този ден бяха избити стотици хора. И това не беше някаква тайна операция или нещастен случай. Не беше и контрареволюционно въстание. Споменът за този ден не е мъртъв. Нито пък е измислен. 4 юни 1989 беше жестока кървава баня.
Спомняме си за 4 юни, защото това е единственият известен случай, при който една нация посяга сама на себе си, както казва китайският професор Фон Лиджъ.
Спомняме си за 4 юни, защото искаме да знаем какво си спомнят днес войниците, които са убивали. Очевидно на път за площада някой е промил мозъците им, за да могат да изпълнят смъртоносната заповед. И те са жертви. Не знаем какви мисли са ги измъчвали тогава. Но си спомняме за този ден, защото много искаме да узнаем и това.
Спомняме си за 4 юни, защото активистката Динг Цзлин още е жива. Но нейният син беше един от убитите. Когато днес 82-годишната жена напуска дома си, полицаи в цивилни дрехи я следват по петите. Нима са загрижени за нейната сигурност? Не, загрижени са за сигурността на държавата. Да, това е истината за Китай: режимът на тази страна - със 100 милиарда юана БВП и двумилионна армия - се пази от една 82-годишна старица, от нейните мисли. Не бива да го забравяме.
Спомняме си за 4 юни, защото споменът ни прави по-добри. Да почитаме паметта на жертвите е в интерес на всички нас. Когато политиците говорят за "интереси", те имат предвид материалните интереси. Но моралните са също толкова важни - дори много повече.
Спомняме си за 4 юни, защото той е повратен исторически момент за една пета от населението на света. Преломен момент по един път на развитие в тревожна посока. Надяваме се, че този прелом не е бил пагубен за целия свят. Но все още не знаем. Предстои да разберем.
Спомняме си за 4 юни, защото ако не си спомняхме, нямаше да имаме ни най-бегла представа за всичко това. Щяхме ли да можем да си го представим? Не, нямаше.
Спомняме си за 4 юни, защото има хора, за които е важно да си спомняме за този ден. За тях това е утеха.
Спомняме си за 4 юни, защото има и хора, които не искат да си спомняме. Те искат да забравим този ден. Защото забравата им помага. Помага на партията им да държи властта
------------------------------
*Пери Линк е професор по сравнителна литература и чужди езици в Калифорнийския университет, САЩ, експерт за Източна Азия. Негова специалност са китайският език и литература. Линк е участвал в превода на "Досието Тянанмън" - сборник от тайни документи на китайското правителство след събитията от 1989 г.
