Не знам защо, понякога реагирам съвсем несиметрично. 
Случва се да ме обиждат с най-мерзки изрази, клеветят ме, провокират ме, едва ли не ми бъркат в носа, но аз запазвам олимпийско спокойствие, усмихвам се сдържано и продължавам да издевателствам кротко. 
Друг път скачам на бой от няма нищо. Един ми вика - ти защо заведе жена ми на оня самотен остров до Кавала?
Леле, като ми причерня - мен да ме изкарат прелюбодеец! Аз, дето съм писал против промискуитета на Пушкин, дето съм критикувал Клинтън за пезевенщина, дето се боря за интимен морал, както зам.-министърка не се е борила да изпълнява с пълна сила програмата на провителството в Ню Йорк. Аз, дето заради семейни ангажименти съм отказвал на Царица Роза и на Кюстендилска пролет едновременно! 
- Лъжец, мерзавец долен, жълт, кафяв, зелен като говното ми, кога закусвам долари! Мен ли ще обвиняваш в пезевенщина бе, тулуп, импотент, куца пишка, пикливец, кривогъзец, шматка непоръбена, зурла немита, пърдялник без душа и пършиво прерийно куче! 
А клеветникът си знае неговото и ме гледа хитровато като зам.-министърка. И ми се лензи, и ми се хили, все едно не знам, че на главата му расте гора от рога! 
- В конеобилния Аргос така се говори, човече! 
Взел си жена ми, завел си я нейде в морето.
Там на облян в светлина и обилие остров
сложил си крем на гърба й, целунал си вещо...
- Мълчи, свиньо клеветническа, не ми реди хекзаметри, че шти бръкна и в двете очи, само на Омир ще заприличаш! Жена ти не съм я виждал от малък. Бяхме приятели като деца, тогава и да съм я завел на някой остров по Дунава това си е останало там, преди сто лета и прочие. 
И човекът с рогата, дето само аз не съм бил близък с жена му пак взе да гледа хитро-хитро.
- Що така се ядосваш, бе братко...
- Брат ще викаш на някой мерзавец, а майка ми такива не е раждала, овен с овен, свършиха ми прилагателните, писна ми да слушам въздишките на ануса ти, които наричаш артикулация. Не съм пипал жена ти и в Гърция не съм стъпвал от три години, когато ходих да преплувам Дойранското езеро, за да сближа двата балкански народа от двете страни на водоема. Това езеро е толкова мръсно, че все едно в твойта душа надникнах - миазми, воня и гнилоч. Гео Милев си е загубил окото в битката за Дойран, така че и аз мога да се смиля над тебе и да ти бръкна само в едното око. Тресат ми се вътрешностите, бъбреците ми мелят сол и калцификати, черният ми дроб се поду от клеветите, които снасяш като разхлопана кокошка носачка.
А клеветникът пак ме изгледа хитро-хитро, все едно той е водил жена ми на гръцки остров, а не обратното. 
- Нека се мобилизираме да разрешим тази криза, господине, щом не искаш да сме братя - рече той. - Обичам свободата, равенството и братството, но нямам за цел да те ядосвам. Просто исках да ти кажа, че нямам нищо против някой да прави жена ми щастлива, докато аз си плета кошничката да се наредя в едикое си министерство. Политиката е тежко занимание, господине, нямам време за гръцки острови и сурови нежности, а това прави жена ми много нестабилна...
И той запя песента на Кичка Бодурова "Сурова нежност", която всъщност е кавър на гръцка песен и се разправя за живота на рибаря и неговата жена, която го чака да се прибере от морето, за да заструи от него сурова нежност. 
Аз се обърках, щото жена му на тоя шушляк не съм я пипал, а сега излиза, че той нямал нищо против. 
- Тъй кажи бе, човек! Към жена ти изпитвам само уважение, но щом си имаш работа, мога да я заведа там, дето слънцето целува измокрения бряг... 
Само се чудя сега как да кажа на жена ми цялата истина, ама така че да ми повярва.