Европейската комисия одобри първото плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост на България в размер на близо 2,7 млрд. лв. Очаква се парите да постъпят в бюджета в началото на декември месец. Реално разходите ще се извършват през 2023-а година, като това ще доведе до рекорден бюджет по линия на европейското финансиране за догодина. 
Новината за одобряване на първото искане за плащане по плана бе обявена официално от президента на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

„Днес имам удоволствието да поздравя България за постигнатия прогрес по изпълнение на амбициозната програма в плана за възстановяване и устойчивост. България прие значими реформи в нормативната рамка за борба с прането на пари, подобри покритието на минималния доход и осигуряването на социални услуги, прие промени в предучилищното, училищното и висшето образование“, изтъкна в изявлението си председателят на ЕК. Урсула фон дер Лайен посочи като постижения и създадената комисия за зелен енергиен преход, която работи върху пътната карта за климатична неутралност, новата стратегия за пътна безопасност, подготовката на инвестиции за изграждане на високоскоростни мрежи и 5G в България. Общо изпълнените от България мерки с реформи в отделни сектори са 22, като страната ни успя да ги приеме навреме въпреки политическата криза.

Очаква се решението за първото плащане да бъде потвърдено от икономическия и финансов съвет и парите да са по сметката за средства от ЕС до края на годината. 
Самите инвестиции по плана с тези средства реално ще се реализират догодина. От финансовото министерство наскоро обявиха, че до края на годината касовите разходи по плана няма да надхвърлят 100 млн. лв. и ще бъде реализирана икономия по тази линия в бюджета в размер на 1 млрд. лв. По оценки на МФ с парите по еврофондовете очакваните разходи по линия на ЕС догодина ще са над 7 млрд. лв. 

"Изключително горд съм днес да заявя, че точно както обещахме, първото плащане по българския план за възстановяване и устойчивост получи одобрение в рамките на служебния кабинет", коментира вицепремиерът по еврофондовете Атанас Пеканов. Той обясни, че институциите са свършили голям обем от работа както преди поподаването на искането за плащане, така и след него, в рамките на постоянни разговори и дискусии със службите на Европейската комисия. "Рекордно бързо затворихме оценката, като искрено благодаря на колегите от дирекция Централно координационно звено в Министерския съвет и Национален фонд в Министерството на финансите. Това е една важна, ключова крачка в рамките на българския план за възстановяване и устойчивост", заяви Пеканов.

Второто плащане надали ще е безпроблемно 

Добрите новини за първото плащане идват на фона на сериозни опасения, че България няма да изпълни всички обещани реформи за подаването на искане за втори транш, коментират експерти. Най-трудна ще е частта с обещаните реформи в енергетиката, като тук е ясно, че няма със сигурност да се случат  пълната либерализация на пазара на електроенергия на едро и премахването на ролята на НЕК като обществен доставчик, както и частичната либерализация от 2023 г. на пазара за домакинствата. Очаква се да не бъде постигнато съгласие и за постепенното намаляване на производството и затваряне на въглищните централи до 2038 г. Как да се случи това ще предложи независимата комисия, която работи по пътната карта за климатична неутралност. Документът е почти готов и следва да се внесе в МС и оттам – в Народното събрание. 
Неизпълнението на тези обещани мерки може да доведе до частично орязване на искането за второ плащане на България. Искането за второ плащане следва по индикативен график да се направи в първото тримесечие на 2023-а година, като пълният му размер е 724 млн. евро. При неизпълнение и частично орязване на парите по плановете държавите-членки имат срок да се поправят, като рискуват в крайна сметка да загубят парите по конкретните мерки. 

Възможност за заем 

България следва да реши до август, 2023 г. и дали ще иска заемно финансиране от ЕК за изпълнение на допълнителни инвестиции и реформи по плановете за възстановяване и устойчивост. За целта е необходимо политическо решение, като страната ни има право да иска заем до 4,5 млрд. евро. След вдигането на лихвите подобен заем би бил чувствително по-изгоден от набирането на ресурс на международния или вътрешния пазар, коментират финансисти. Със заемно финансиране по принцип ще може да се покрие и дупката след намаляване на парите по плана за възстановяване и устойчивост в размер на 578 млн. евро, които бяха орязани след преизчисляване на данните за икономическия растеж у нас.