Инвестиции за милиарди левове в енергетиката отиват на поправителен. Служебното правителство е получило зелена светлина от Европейската комисия да преработи мегапроекта за изграждане на батериен парк за 1,5 млрд. лв. – един от най-спорните проекти в плана за възстановяване и устойчивост. Очаква се той да бъде силно орязан. Ще се променя и проектът за изграждане на централа за комбинирано производство на топлинна и електроенергия от геотермални източници. Заради промените в Националния план за възстановяване и устойчивост трябва да бъде пренаписан и териториалният план за справедлив преход на Стара Загора, който ще се изменя още преди да е приет.
Това стана ясно от серия коментари през изминалата седмица. Почти сигурно е, че разместванията ще доведат до закъснения в планирания индикативен график за второ плащане по плана за възстановяване или до изпращане на частично искане само за част от сумата. България трябва да поиска през януари, 2023 г. второ плащане от ЕК в размер на 724 млн. евро.
Европейската комисия засега твърдо отказва да преговаря по поставените цели за намаляване на въглеродните емисии при производство на електроенергия до 2026 година с 40%. ЕК не е склонна да предоговаря нито целта, нито базовата година, спрямо която се мери тя – 2019 г., обясни пред две парламентарни комисии служебният министър на енергекитата Росен Христов. За момента България не възнамерява да настоява за такива промени и да иска изменение на плана, защото служебното правителство е получило разрешение за промени в конкретни проекти и счита, че ще успее да се вмести в лимитите за емисиите чрез нови инвестиции и технологии.
Много вероятно е при тези ревизии проектът за изграждане на голям батериен парк да отпадне изцяло или да бъде силно орязан. Според Христов няма никаква готовност за реализацията на такъв проект. "Няма гаранции, че България ще може да осигури литий за тези батерии – този пазар е силно конкурентен и ще направи България зависима от Китай. Няма яснота къде ще се разполагат батериите, няма никаква яснота за утилизацията на тези батерии след изтичане на цикъла им от 6-7 до 10 години. Представете си 6000 големи контейнера, къде ще ги слагаме", попита Христов. Според него технологията на съхранение с батерии трява да се развива, но не в такива мегаломански обеми и е добре, че такъв компонент е заложен по проекта за изграждане на нови ВЕИ мощности.
Служебното правителство преразглежда и проекта за производство на електроенергия от геотермални източници на стойност 175,4 млн. евро. И този проект според служебното правителство не е добре аргументиран. Производството на електроенергия от геотермални източници изисква много дълбоки сондажи – до 10 000 метра и специфични скали. Правени са проучвания в годините и няма основания да се счита, че в България има добри условия за такова производство, обясни Христов. Според него много по-добре е парите да се пренасочат към производство на топлинна енергия от толпи води, като там наистина има големи възможности да се намалят разходите за електроенергия, включително на публични институции.
При всички положения преработването на плана в тази част ще доведе до забавяния и евевнтуално изпращане на частично искане за второ плащане. България трябва да е изпълнила конкретен списък с реформи и инвестиции до края на годината, за да изпрати второ искане за плащане през януари, като една от инвестициите е обявяването на първи търг за изгграждане на 285 MW за производство на вятърна и слънчева енергия. Този търг е част от големия проект за изграждане на 1,4 GW ВЕИ и батерии, който следваше да се организира от Европейската банка за възстановяване и развитие. ЕБВР бе вкарана като международна финансова институция, която да движи трите енергийни проекта в плана, включени от кабинета Петков. Точно тези проекти сега ще се преразглежда. Миналата седмица стана ясно, че банката и правителството не могат да се разберат конкретно за тях и България отказва да работи с ЕБВР в този случай. Иначе ЕБВР запазва споразумението си за работа с България по останалите оперативни програми. Сега ще се търси нов консултант за енергийните проекти, което допълнително ще забави процесите.
Заради преработването на мегапроекта за батериите ще се наложи и преработване на териториалния план за справедлив преход на Стара Загора, обясни още Христов. Този план предвижда като ключова дългосрочна инвестиция в района след евентуалното затваряне на въглищните централи през 2038 година изграждането на завод за производство на батерии.
АЛТЕРНАТИВА
С освободения ресурс от мегапроекта с батериите служебното правителство работи по микс от допълнителни инвестиции, които да бъдат предложени и с които да стане възможно изпълнението на ангажимента за емисиите към 2026 г. Работи се по идея за съхранение на енергия чрез подземен ПАВЕЦ на територията на енергийния комплекс (сроковете за подобно решение обаче според експерти са проблем), има идеи и за нов проект ПАВЕЦ „Горна Арда“ . Работи се и по идеи за улавяне и съхранение на въглероден двуокис, както и включване на биомаса в един от блоковете. Работим с университетите и външни консултанти, за да изготвим максимално бързо предложение за нов микс от мерки, които да направят възможно изпълнението на целите, коментира Христов. Според него вариантът със сезонно затваряне на централите с цел намалавяне на емисиите не е добър и ще направи работата им нерентабилна, а процесите по управление на персонала - трудни. От "Продължаваме промяната" са на различно становище - там считат сезонната работа за възможно решение.
