Резултатите от реформите в образованието се усещат след години, казват обикновено политиците, когато искат да се застраховат за една или друга предприета мярка. Жалкото е, че от приемането на новия училищен закон и новите учебни програми минаха 7 години, а осезаем ефект върху качеството на обучението не се забелязва. Пандемията върна системата поне с 1 г. назад, а опитите в последните месеци да се решат някои от затлачените проблеми се провалиха. Заради падането на правителството на Кирил Петков 2022 г. ще се запомни като годината на започнатите, но недовършени реформи в образованието. Уви, няма големи надежди и 2023 г. да е много по-различна - отново заради политическата несигурност, в условията на която служебната власт няма особен ентусиазъм да се занимава с радиални промени, от които обаче системата се нуждае.
Промяната на учебните програми се отлага
Прегледът на учебните програми от 1-ви до 10-и клас бе сред първите неща, с които се захванаха управляващите от ПП в началото на 2022 г. Просветното министерството направи мащабни допитвания до ученици, учители и родители какво в тях да се промени. Откроени бяха редица слабости и бяха направени предложения за конкретни редакции. Работни групи в МОН трябваше да ги обобщят до края на октомври м.г. Два месеца по-късно проекти на нови учебни програми обаче няма. А както се разбра на последното заседание на просветната комисия, такива вероятно ще има само за 8-10 клас и то предимно козметични.
Политическите турбуленции определено попречиха на друга голяма реформа в българското образование - по-ранния старт на учебната година, лансирано от бившия министър акад. Николай Денков. Започналата дискусия дали учениците да тръгват на училище на 1, на 7 или на 15 септември заглъхна с идването на служебното правителство - по същия начин, по който увисна и другото предложение, което без малко да се случи - учениците от 1 до 6 клас да приключват годината 2 седмици по-късно. Ясно е, че за подобни кардинални промени е нужна силна подкрепа, каквато може да осигури само стабилен кабинет. Докато чакаме такъв, българските ученици ще продължат да учат най-малко и да имат едни от най-дългите ваканции в Европа, т.е. да изостават от връстниците си на Запад.
Единствената промяна, която служебният кабинет придвижи напред, бе увеличаването на часовете по някои предмети за прогимназия - с половин час седмично на часовете по български и литература в 5 и 6 клас, по математика - в 5, 6, и 7 клас, и по география - в 5 клас. За сметка на това пък не направи нищо по въпроса с над 400-те директорски конкурса, спрени от съда заради жалба на директор срещу новата наредба за заемане на длъжността "директор". Десетки НПО-та настояха служеният министър да защити наредбата, но проф. Сашо Пенов предпочете да изчака съдът да се прознесе - нещо, което още не се е случило.
Методиката за оценка на добавената стойност - някога, но не сега
Основите на една от най-смислените стъпки, които имат потенциала действително да реформират системата - въвеждането на методика за оценка на добавената стойност в училищата - бе положена през 2022 г., но гаранции, че тя ще бъде продължена през 2023 г. няма никакви. На въпросната методика се залагат огромни надежди - да оцени обективно различните по вид училища у нас, а на следващ етап - да поощри финансово тези школа и учители, които работят най-добре, или иначе казано - да има финансиране според качеството. Очакваше се тя да бъде въведена в действие през тази година, но служебният министър засега не е дал индикации, че това ще стане. Напротив, изказванията му в комисията по образование оставиха усещането, че той не е запознат с работата досега по нея. Засега е ясно само, че промени в тестовете за 4, 7 и 12 клас няма да има - нещо, което се определя негативно от анализатори, тъй като именно изпитите ще са в основата на новата методика, а те не са най-надеждният източник на информация.
Липсата на нова методика би попречила и на идеите за усъвършенстване на започналата преди години атестация на учителите, с която акад. Денков имаше намерение да я обвърже, а не както е сега - с инспекциите на училищата (първо трябва да има инспекция в дадено училище, за да се премине към атестация на учителите в него, но самите проверки се случват твърде бавно). Стартирала с недоверие и стопирана временно заради пандемията, атестацията на педагозите се видоизмени се в нещо, което не върши работа. Това не значи, че оценките на преподавателите трябва да се отменят, както предложи в свой проект "Възраждане" (за щастие, неуспешно). Важно за системата е обаче те да станат истински и надеждни, а за целта е нужна промяна и в начина, по който се правят в момента учителските квалификации, които са всъщност ключът към всичко, което очакваме от образованието. Предишният редовен министър имаше известни идеи и в тази посока - да прави внезапни проверки дали педагозите са действително на курс, или са на спа. Няма информация дали служебният му наследник е поел това начинание. Проф. Пенов загатна, че квалификацията може да се подобри с промени в нормативната база, но какви - може само да гададем. Относно атестацията пък откровено призна, че екипът му не се е занимавал с тази тема.
STEM-промяната - мнозина я очакват, но малцина вярват в нея
От това дали учителите са достатъчно квалифицирани зависи не само дали ще преподават интересно, ще мотивират учениците си и ще превърнат знанията им в умения, но и дали ще се случи желаната от всички STEM промяна в образованието, очаквана да дойде с мащабните 480 млн. лв. по Плана за възстановяване, с които всички над 2000 училища у нас ще се сдобият със STEM кабинети. Въпросните кабинети няма да заработят сами - преподавателите са тези, които трябва да ги превърнат от модерни, цветни стаи във вдъхновяващи места за наука, изкуство, опити, проекти и т.н. А за да го направят, трябва да бъдат обучени как.
Kандидатстването за STEM кабинетите започва именно през 2023 г., но гилдията още е в неведение относно правилата, за черновата на някои от които вече бяха изразени резерви. Директорите поискаха сами да избират техниката, която ще ползват, а не да им бъде спусната марката и конфигурацията на настолните компютри. IT бизнесът също видя риск от безцелно харчене на средствата и закупуване на техника, която няма да отговаря на нуждите на учебните заведения. В това отношение служебното правителство също стои удобно в информационна сянка и не дава никаква яснота - директорите не знаят какви ще са окончателните правила, дали ще се съобразят с исканията им, нито кога и къде да подават проектите си.
Висшето образование - разбунените води утихнаха, летаргията остана
Мащабни реформи, целящи да повишат качесвтото, бяха анонсирани и във висшето образование. Предложената от акад. Денков нова национална методика за атестация на университетските преподаватели, която да реши въпроса с формалните оценки, се провали заради обвързването й с допълнителните 20 млн. лв. за заплати във висшите училища. Новите, усъвършенствани минималните критерии за заемане на академични длъжности пък бяха разкритикувани заради липсата на предварително обсъждане със съответните професионални направления. Последващите предложения също бяха стопирани от служебния министър проф. Сашо Пенов заради проблеми с общественото обсъждане и липсата на оценка за въздействие, като срокът за обсъждането им понастоящем е удължен до 31 януари 2023 г. На идеята за обединения на университети пък директно бе сложен кръст, поне засега.
В крайна сметка висшите училища отново са изправени пред нерешената задача как да повишат качеството си, особено след като 2 г. студентите свикнаха да учат онлайн и трудно се връщат към новото нормално. Към момента надежди не идват и по линия на акредитацията на университетите, която вече трябваше да се прави по нова методика и да отличи добрите от посредствените. Вече 2 г. тя се умува от експертите в Акредитационната агенция, която също така следва и да дигитализира дейността си. Нерешни остават още диспропорциите в структурата на висшето образование - празни стоят десетки места за математици, инженери и др.
Законодателен миш-маш
Вместо да скръсти ръце и да чака редовен кабинет, просветната комисия в парламента запретна ръкави. На фона на политическите пазарлъци за нов кабинет всички партии до една предложиха свои образователни промени и въпреки предупрежденията на директори да не се осбъждат кръпки на парче депутатите разгледаха поне 5-6 проекта за промени в училищния закон и закона за висше образование. Някои от тях поправят дефекти - например свързани с матурите, други обаче са доста спорни и с популистки оттенък. За добро или лошо, всички те вероятно ще останат на трупчета, включително и предложението на БСП за безплатни учебници и за учениците от 7 до 12 клас, промушило се в мътните политически води на първо четене в зала, но без да са осигурени нужните за целта милиони. За радост на мнозина директори не мина щекотливото предложение на "Възраждане" за въвеждане на мандатност на директорите, ДБ пък оттеглиха законопроекта си за преминаване на яслите към МОН. Рискът в период на служебна власт и нестабилни политически мнозинства да бъдат прокарани прибързани и непоходящи предложения в сферата обаче остава.
