Софийският апелативен съд оправда бившия министър на отбраната Николай Ненчев по обвинението за престъпление по служба заради ремонта на руските изтребители „МиГ“, съобщи lex.bg.
Държавното обвинение твърдеше, че Ненчев е нарушил закона, като не е осигурил авиационната безопасност и летателната годност на самолети от изтребителната авиация на ВВС. Причината за това била, че през 2015 г. е скрил действащ договор за ремонт на самолетите с руската корпорация и е започнал преговори с Полша, с което поставил и в риск българската авиация и е нанесъл на държавата огромни щети - над 7 млн. лв.
Според разследването на 26.04.2015 г. между Министерство на отбраната (МО) и АО „РСК МИГ“ са били подписани два договора за удължаване на ресурса на 2 двигатели РД-33 с по 50 часа и ремонт на 2 двигатели РД – 33 и един брой кутия за самолетен агрегат – 2 /КСА -2/ за МиГ-29 на обща стойност 3 773 000 евро (7 388 666 лв.) Вместо тези договори да бъдат приведени в реално изпълнение, министър Ненчев е казал на своя заместник да ги пази в служебната си каса и да не предприема каквито и да било действия по изпълнението им, за да не бъде осъществен ремонтът на самолетите, собственост на страната ни в АО „РСК МИГ“. Същите указания министър Ненчев продължил да дава и през следващите няколко месеца на подчинените си в министерството. Според обвинението целта му била да причини вреди за руската компания „РСК МиГ“ за над 48,5 млн. лева, които се явяват пропуснати ползи.
Апелативните съдии обаче са категорични, че обвинението е изначално несъставомерно, защото не може да има вреди от пропуснати ползи. Освен това, съдът приема, че и целта на Ненчев не е била да навреди на руската страна, а просто е следвал външната политика на България. „В тази връзка въззивният съд намира, че претендираната от държавното обвинение цел да се причини вреда на РСК МиГ, освен че е изначало несъставомерна, тъй като е обоснована с вреди във формата на пропуснати ползи, които са наказателно несъставомерни, не е и доказана в хода на производството“, мотивира се САС.
Решението не е окончателно и прокуратурата може все пак да го протестира пред Върховния касационен съд.
