На фона на все по-ниския рейтинг на парламента и слабото законодателство, излизащо от него, през лятната си сесия депутатите са гласували само 41 закона в 35 заседания, от които едно е било извънредно, сочи справка на парламентарния пресцентър. Продължава порочната практика да се изменят и допълват скоро приемани закони. Отново се вижда и другият дефект на българското законотворчество - половината проекти за промени в закони са внесени от депутати, което означава, че не са минали през обществено обсъждане и нямат оценка на въздействието. Вижда се и тенденцията да се приемат основно закони, лансирани от правителството и от представители на управляващата коалиция. Според информацията от НС през пленарната сесия, която приключи в сряда и депутатите излязоха във ваканция до 5 септември, приетите решения са 65.
Някои от по-важните промени, които бяха направени, са Законът за политическите партии и поредните изменения в Изборния кодекс, свързани с премахването на машинното гласуване на местните избори в края на октомври. След поредица от разправии между управляващите и опозицията пък бе намалена партийната субсидия от 11 на 1 лев за получен действителен глас на парламентарни избори, но в същото време депутатите дадоха възможност за получаване на дарения без ограничения от бизнеса и физически лица. Промените, касаещи партийните дарения от бизнеса, обаче бяха дадени от президента Румен Радев на Конституционния съд, чиято дума ще е последна.
Очаква се през есенната пленарна сесия да има още поправки в изборното законодателство предвид местните избори в края на октомври и заявените намерения за промени както от страна на управляващите, така и на опозицията.
Парламентът е приел и изменения и допълнения в Закона за енергетиката, в Закона за мерките срещу изпирането на пари, в Закона за държавната собственост, в Закона за лечебните заведения, в Закона за здравето и др.
Последното решение, което бе гласувано набързо и в разрез с всички правила на НС, бе оставката на шефа на антикорупционната комисия (КПКОНПИ) Пламен Георгиев, който също стана герой от сагата "Апартаментгейт". Въпреки че излезе чист от проверката на НАП, Георгиев след 4-месечен отпуск поиска да напусне ръководната позиция, като основен аргумент посочи сигурността на семейството си, което било всячески подложено на тормоз.
Парламентарен контрол по време на седмата сесия на 44-тото НС е провеждан в девет заседания, сочи още справката на НС. Постъпилите въпроси и питания към министрите са съответно 277 и 14, а пък те са отговорили на 218 въпроса и 6 питания. На най-много въпроси и питания е отговорил министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова – 45, както и здравният министър Кирил Ананиев - на 34. Следват ги земеделският шеф Десислава Танева - 22, и МВР министърът - 15.
По традиция най-много въпроси и питания са отправили народните представители от опозицията. От парламентарната група на левицата са внесли най-много въпроси и питания - 213 въпроса и 13 питания. От ГЕРБ са отправили 31 въпроса и едно питане, от ДПС - 15 въпроса, от парламентарната група на "Обединени патриоти" - 14 въпроса, и от "Воля" - 1 въпрос.
БЕЗ ОБОСНОВКА
Освен че депутатите са закъсали откъм нови закони и правят поправки по конюнктура и на парче, промени се предлагат и без сериозна обосновка. Най-често липсва оценка на разходите и резултатите, въобще не се полагат усилия да бъдат информирани гражданите какво се изменя и какви ще бъдат последствията от поправките, сочат резултати от последното проучване върху законодателната дейност, проведено от Националния център за парламентарни изследвания. Изследването обхваща първите 2 г. от работата на настоящия парламент и включва 338 законопроекта, внесени в този период.
Най-често, за да се мотивира законодателната инициатива, депутатите и правителството ползват аргументи, свързани с правото на ЕС (24.2%), както и неефективност на съществуващото законодателство (21.5%). В 15.8% от случаите вносителите се ограничават само до общо излагане на причините, т.е. липсват дълбочина и конкретика. Фрапиращите 89.9% от законопроектите изобщо не съдържат позовавания на изследвания и научна експертиза в своята обосновка.
