ГЕРБ и ДПС постигнаха компромис по предизвикалите сериозно напрежение сред религиозните институции промени в Закона за вероизповеданията. Договорката става за сметка на "Обединени патриоти" – коалиционния партньор на партията на Бойко Борисов. Това показва вече готовият доклад за второ четене на законопроекта.
На практика всички съществени поправки в закона, които патриотите бяха внесли, ще отпаднат по съвместно предложение на зам.-председателя на ГЕРБ Цветан Цветанов и водача на ДПС Мустафа Карадайъ. Става въпрос за искания като засилване на контролните функции на правителствената дирекция "Вероизповедания", водене на проповеди само на български език, разрешителен режим за училите зад граница духовници, забрана за финансирането от чужбина и др. Цветанов и Карадайъ са внесли и редица други промени, целящи да омекотят първоначалния законопроект, който предизвика съпротивата на всички основни вероизповедания у нас заради предвиденото в него затягане на държавния контрол над религиозните организации.
ГЕРБ и ДПС отказват да се съобразят с настояването на духовниците да се запази досегашният модел на държавно субсидиране на вероизповеданията чрез фиксирани суми в годишния държавен бюджет. Но предлагат компромисен вариант. Размерът на субсидията ще се определя на базата на резултатите от последното преброяване на населението през 2011 г., когато гражданите имаха възможност да се самоопределят по духовен признак. Вероизповедания, събрали над 1% от населението, ще получават по 10 лв. за всеки свой следовник. Този принцип е заимстван от модела на държавната субсидия за парламентарно представените партии, които взимат по 11 лв. за всеки действителен глас. Конкретната сума, отпускана от хазната, ще се определя чрез Закона за държавния бюджет.
Така написана, разпоредбата всъщност засяга единствено Българската православна църква и мюсюлманското изповедание. За по-малките религиозни общности, които се опасяваха, че ще останат без финансиране, Цветанов и Карадайъ предлагат да им се отпуска от бюджета сума "в общ размер, определян за всяко вероизповедание ежегодно". Пари ще се заделят отделно за епархиите на БПЦ в чужбина, но не става ясно на какъв принцип ще става това.
Цветанов и Карадайъ са внесли и неясен текст, съгласно който "в обществен интерес, свързан с религиозните ценности на българския народ, на вероизповеданията могат да се предоставят и допълнителни средства над размера на годишната държавна субсидия". Не се дефинира какво в случая означава "обществен интерес", нито се определя как и кой ще решава колко пари да се дадат.
Отпада текстът, според който дирекция "Вероизповедания" ще контролира изразходването на субсидията. Вместо това Цветанов и Карадайъ предлагат дирекцията да "може да изисква предоставянето на информация под формата на обобщени справки и първични счетоводни документи за доказването на разходи и плащания". Политиците се отказват и от първоначално предвидения в законопроекта годишен одит от страна на Сметната палата.
ГЕРБ и ДПС държат на идеята си редовите свещеници да получават заплата, която да не надхвърля средното месечно възнаграждение на учителите. Но правят компромис с искането си само български граждани да служат в храмовете – позволява се и на чужденци, стига да имат разрешение за продължително, дългосрочно или постоянно пребиваване у нас.
Двамата вносители дават и определени гаранции за неприкосновеността на имотите на основните религиозни институции. Записва се, че правото на собственост върху обредни, молитвени или богослужебни домове заедно с поземлените имоти, върху които са построени, може да принадлежи само на регистрираните вероизповедания и на техните местни поделения и "не може да бъде придобивано по давност от други субекти". Към подобни имоти, както и върху движими вещи, свързани с богослужебната дейност, "не може да бъде насочвано принудително изпълнение".
НА ТЪМНО
Работата по важните и чувствителни законодателни промени продължи, както и започна – на тъмно, при пълна непрозрачност. Работна група по законопроекта, в която са участвали депутати и представители на някои от вероизповеданията, се е събрала на 16 ноември. От заседанието й обаче липсва всякакъв протокол, който да покаже на обществеността и заинтересованите страни по какъв начин са протекли обсъжданията.
