Предприел съм конкретни стъпки за разширяване на правомощията по разследване на дела от Националната следствена служба и следствените отдели в страната. Това обяви главният прокурор Иван Гешев в приветствието си до общото събрание на Камарата на следователите, което се проведе в понеделник в Пловдив. "Това е добра предпоставка за оптималното използване на пълния капацитет на следствените служби, като ключов елемент за установяване на правовия ред и справедливостта в страната", пише в поздравителния адрес на Гешев, цитиран от пресцентъра на държавното обвинение.
На общото събрание на Камарата на следователите присъстваха и зам.-главният прокурор Даниела Машева, както и говорителят на главния прокурор Сийка Милева. Участва и вторият заместник на Гешев и директор на Националната следствена служба Борислав Сарафов, който отчете натовареността на следствените отдели и НСлС. Присъстваха още членовете на прокурорската колегия на ВСС - Гергана Мутафова, Евгени Диков и Евгени Иванов.
Камарата на следователите реши да бъде продължен мандатът на настоящия председател Петко Петков и членовете на Управителния съвет – Стефан Петров, Мария Павлова, Ясен Тодоров, Владимир Петров, Преслава Петкова и Николай Кръстев.
В предложенията за промени в НПК, които Гешев внесе в парламента миналата седмица, наред с другите идеи, като разширяването на правомощията на прокуратурата и елиминирането на върховния съд като трета инстанция по сложни и тежки дела, е и тази за "използване на наличния ресурс на следователите". Иска се следователите от спецпрокуратурата да могат да възлагат действия на колегите си от другите следствени отдели, както и да се възлагат разследвания на националното следствие, т.е. получават специален статут. Друга идея е главният прокурор да възлага на следовател от националното следствие разследване по дела, които са подсъдни на специализираната прокуратура – за корупция по високите етажи на властта, за организирана престъпност.
Настоящият директор на НСлС Борислав Сарафов беше избран на поста през 2017 г., когато беше заместник на Сотир Цацаров. Бившият главен прокурор обяви тогава, че е прехвърлил със своя заповед някои дела на следствието, но не разкри кои. Въпреки това натовареността на Следствието остана изключително ниска. "Със заповед на главния прокурор аз бях упълномощен да възлагам дела на Националната следствена служба по предложение на окръжните прокурори. Отчитам като свой пропуск, че тази своя възможност не съм я използвал пълноценно", призна пред ВСС дори самият Сарафов.
Борислав Сарафов беше участник и в скандала "Апартаментгейт", след като разследване на "Биволъ" разкри, че неговият син е купил три луксозни имота изключително изгодно. Сарафов-младши е последна година студент по право в Лондон. Във фирмените регистри няма данни той да се занимава с бизнес. Купените жилища не са ипотекирани в банка. Заради този скандал зам.-главният прокурор обяви, че излиза в отпуск, докато приключи разследването. Впоследствие обаче тихомълком се върна на работа.
В същото време НАП обяви, че не е открила нищо нередно в доходите и харчовете на сина на Сарафов. "Сега" разкри, че приходната агенция не е проверила всички имотни сделки на мъжа, а само една от три. През март 2019 г. Сарафов купува второ ателие в комплекс в Бояна от 137 кв. м с общите части и тераса от 10 кв. м, като платената цена по сделката е 98 186 евро, или 192 035 лв. (717 евро на квадратен метър без терасата). Тази сделка изобщо не е изследвана от данъчните. Те не са ревизирали и извършена от Сарафов-младши продажба месец по-рано - през февруари. Тогава синът на Сарафов успява да продаде жилище в "Люлин" от 65.2 кв. м значително по-изгодно - за 68 000 евро, или 1043 евро на кв. м.
