Извънредният труд, който полага годишно един работник или служител, ще може да се увеличава до 300 часа чрез колективни трудови договори по отрасли и браншове, сключени между съответните представителни организации на работниците и служителите, от една страна, и на работодателите от друга.

Това решиха депутатите с поправки в Кодекса на труда, приети окончателно на второ четене в сряда. Досега извънредният труд беше ограничен до 150 часа годишно. Предложението за промяната дойде от Министерския съвет и получи парламентарна подкрепа от ГЕРБ, „Обединени патриоти” и ДПС.

От БСП оказаха яростна съпротива на идеята. „С това предложение вносителите се опитвате да доведете трудещите се до деградация, отнемайки им трудови права ... Замислихте ли се за вековните кървави борби на работническата класа за 8-часов работен ден? Забравихте ли откъде идвате и мислите ли, че цял живот ще бъдете народни представители и няма да се върнете на работните си места на удължено работно време? ... Разбираемо е работодателите да търсят вратички, които да им дадат възможност да увеличават извънредния труд и да не го заплащат като такъв, но не е нормално държавата да им помага в това”, нападна управляващите соцдепутатът Георги Гьоков.

Първи в защита на предложението излезе депутатът от ДПС и бивш социален министър Хасан Адемов. „Абсолютна лъжа е, че се отнемат права на работниците ... Остава в сила забраната за извънредния труд. Остава и ограничението за 150 часа извънреден труд. Променя се това, че със съгласието на работниците, с колективен трудов договор, извънредният труд в определени случаи да бъде разрешен до 300 часа годишно”, обясни той същината на изменението.

В подкрепа на правителственото предложение се изказа изненадващо председателят на парламента Цвета Караянчева – в качеството си на „инженер, работил в производството”, както тя сама се описа. Караянчева се позова на собствения си трудов опит: „Взема се стомана, която след 10 дни обработка се оказва, че е дефектна. Имаме точно определен ден, в който продукцията да излезе, за да може с парите от клиента да се платят заплати, осигуровки, ток. Точно този момент е в защита на работниците. Тогава трябва да има сключен договор с тях, който да регламентира допълнителни часове, за да може законово тези средства да се платят.” По думите й „самите работници влизат в положение, те искат да продължат да имат извънреден труд, защото той се заплаща, и те ясно съзнават, че няма откъде да им дойдат средствата за заплати, ако не изработят със собствените си ръце продукцията.”

В заключение Караянчева обвини социалистите, че са „подковани теоретично”, но не знаели какво се случва в действителност в предприятията. „Мислете с главите си. Късате ризи, за да защитавате правата на работниците, а не знаете реално техните проблеми”, обърна се председателят на парламента към левите депутати.

Дебатът по предложението продължи в същия тон повече от час. Изолираната съпротива на БСП се оказа недостатъчна и накрая промяната беше приета.