Втора съдебна инстанция е признала иска срещу прокуратурата на пострадал от т.нар. възродителен процес, показа проверка на в. "Сега" в деловодството на Софийския градски съд. Според трима градски съдии Ш.М. трябва да бъде обезщетен по закона за отговорността на държавата с 30 000 лв., а не със 100 000 лв., за колкото му е искът. И двете страни могат да обжалват решението пред Върховния касационен съд. Той обаче гледа граждански дела само по изключение и може изобщо да не приеме да се занимава с казуса. Прокуратурата е осъдена още да плати и 870 лв. разноски по делото.
В края на миналата година първата инстанция прие, че е нарушено правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Според съда на Ш.М. трябва да му бъдат платени неимуществени вреди за периода 1991-2017 г., защото претърпял разочарование и страх, че дълги години няма изгледи за приключване на делото и обвиняемите ще останат ненаказани. Той ще бъде обезщетен и за излъганите му очаквания за възмездие за погазените права и достойнство, емоционално напрежение и загуба на доверие в институциите, както и за здравословни проблеми. Става дума за принудителната смяна на имената на ислямизираните български граждани, довела до репресии през 80-те години. Досъдебното производство, образувано през 1991 г., още не е приключило.
В исковата си молба Ш.М. разказва, че е пострадал от престъпления - побой, въдворяване в лагера "Белене" и заточение по време на т.нар. възродителен процес.
Прокуратурата пледира, че разследването е много сложно, защото има много обвиняеми и стотици пострадали, чието поведение е допринесло за забавянето, както и че е трябвало да бъдат изпратени съдебни поръчки в чужбина. Според обвинителите вредите на Ш.М. са причинени не от неразумния срок на разследването, а от репресиите през т.нар. възродителен процес. Съдът не е съгласен. "Няма фактическа и правна сложност, която да обоснове провеждане на досъдебно производство с продължителност, надхвърляща почти два пъти абсолютната давност, с която се погасява наказателното преследване за престъплението, което се разследва. По същество това поведение представлява отказ от правосъдие, тъй като изключва възможността за упражняване на правата на пострадал в рамките на един човешки живот", пише първата инстанция, а втората се съгласява.
Още през декември 2003 г. е изтекла абсолютната давност по делото, обяснява през 2007 г. тогавашният зам. главен прокурор Валери Първанов. Според него делото не може да се прекрати, преди да се разпитат всички пострадали. Ако от разпитите им се открият нови престъпления и се повдигне ново обвинение, което предвижда по-тежко наказание, и давността е по-дълга.
НА ТРУПЧЕТА
Както писа в. "Сега" през август, 7 души, които са пострадали от възродителния процес, поискаха съдът да дисциплинира прокуратурата и тя най-сетне да приключи с разследването на случая. Софийският градски съд вече е дал едномесечен срок на военната прокуратура да се произнесе. Останалите три искания предстои да се разгледат. Съдът напомня на прокуратурата, че давността е изтекла. Не е ясно как са постъпили военните прокурори, при които е делото, след съдебния акт. Последните данни са, че срокът му е бил удължен до май 2018 г.
Следствено дело 1/1991 първо се води срещу Тодор Живков и Димитър Стоянов. После на тях, както и на Георги Атанасов, Петър Младенов и Пенчо Кубадински са повдигнати обвинения, които през 1993 г. частично са прекратени. През 1993 г. е внесен обвинителен акт срещу Живков, Стоянов и Атанасов, но делото е върнато за доразследване на прокуратурата. Внесено е пак в съда в края на 1997 г., но отново е върнато. В крайна сметка през 2001 г. е отменено прекратяването срещу Атанасов. Според обвинението в периода май 1984 - февруари 1985 г. като министър-председател в съучастие с Живков той е подбудил министъра на вътрешните работи Димитър Стоянов да злоупотреби и превиши властта си, като възложил на МВР нерегламентирани задачи и въвел фактическо извънредно положение в част от страната. В резултат на това български граждани били противозаконно изолирани в местата за лишаване от свобода, били ограничени да пътуват между градовете и т.н.
Атанасов е разпитан през декември 2012 г. Тогава разследващите му обяснили, че 15-годишната давност е изтекла на 13 февруари 2000 г., и той е поискал прекратяване.
