До 6 години Българската академия на науките ще загуби половината си учени, които в момента са в близка до пенсионната възраст. Това обяви председателят на академията акад. Юлиан Ревалски при приемането на отчета на БАН за 2018 г. вчера от парламента. Според документа учените в академията са намалели със 116 души за една година. Ако през 2017 г. те са били 2683-ма, то през миналата година броят им намалява до 2567 души.
Учените отдавна алармират за кризата в гилдията, но последните данни са особено тревожни на фона на увеличеното финансиране за БАН - от 78.8 млн. лв. през 2017 г. на 99.4 млн. лв. през 2018 г., което очевидно все още не успява да мотивира достатъчно изследователи да работят в академията. Акад. Ревалски призна, че субсидията действително е увеличена съществено, но тя все още е недостатъчна и не са осигурени и "минимални средства" за научноизследователска дейност и капиталови разходи. Според отчета на БАН държавната субсидия за академията е 99.4 млн. лв., приходите и трансферите - 61 млн. лв., а разходите - 141 млн. лв.
Доцентите в БАН намаляват от 940 на 902-ма, но въпреки това продължават да са около 35% от общия брой на учените, сочи докладът на БАН за миналата година. Втората по големина група е тази на главните асистенти - при тях също се наблюдава намаление със 152-ма души - от 823 на 795 души. Асистентите спадат от 480 на 421, професорите се увеличават леко от 406 на 413 души, член-кореспондентите са 31 при 27 през 2017 г., а академиците намаляват от седем на пет.
Намаление се забелязва и в броя на защитилите докторанти - през 2017 г. те са били 143-ма, докато през 2018 г. са вече 110, и това, въпреки че кабинетът повиши от 450 лв. на 500 лв. докторантските стипендии, а кандидат-докторантите от най-добрите университети получиха право и на допълнителни бонуси. Най-много са те в областта на информационните и комуникационни технологии - 18 души, следвани от защитилите в направление биомедицина и качество на живот - 17 души, и биоразнообразие, биоресурси и екология - 16 души. Година по-рано най-голям е бил интересът към нанонауките, новите материали и технологии - 28 докторанти са защитили тогава във въпросните направления, 21 са се дипломирали като доктори в областта на културно-историческото наследство и националната сигурност, а по 18 души - в ИКТ сферата и в тази на биомедицината.
ДОБРИ НОВИНИ
Сред позитивните промени в доклада е повишената успеваемост на БАН в научни проекти по фонд "Научни изследвания" - от 57 на 60%, както и увеличеният брой на научните трудове в реферирани издания на учени от БАН - те са скочили с 847 на брой - от 2254 на 3101. Най-многобройна през 2017 г. е била групата на учените между 61 и 65 г. - 479 души (близо 17%). През 2018 г. тя отстъпва на второ място (с 440 души), а първенството вече държи групата на по-младите - между 41 и 45 г. - 450 на брой, сочи още докладът на академията. На трета позиция остават учените между 56 и 60 г. - 393-ма. Най-възрастните учени (над 65 г.) остават повече от младите от 31 до 35 г.
