"Няма да има писмена позиция на Синдиката на българските учители, докато не получа заплашително писмо, което да ни притесни." 

Така председателят на най-голямата синдикална организация на учителите в България Янка Такева е отговорила на “Булевард България” дали ще реагира призива на "Възраждане" да се търси сметка на учителите, които са се подписали срещу промените в Закона за предучилищното и училищното образование.

Варненската структура на "Възраждане" дори публикува във Фейсбук списък с 26 учители от варненски училища, които се обявиха срещу така формулираната в закона забрана "извършва на пропаганда, популяризиране или подстрекаване по какъвто и да е начин, пряко или косвено, на идеи и възгледи свързани с нетрадиционна сексуална ориентация и/или определяне на полова идентичност различна от биологичната“. Спорните текстове бяха предложени от "Възраждане" и приети с помощта на ГЕРБ.

По-късно публикацията беше свалена.

На фона на мощната вълна от подкрепа за тези учители и гнева от разпространяването на "черни списъци", е странна липсата на позиция от синдикатите. Пред "Булевард България" Такева обясни липсата на позиция с това, че не е постъпил писмен сигнал до нея от страна на областния координационен център на синдиката. Точно той би следвало да я сезира при сигнал от синдикален член. Такова действие от страна на заплашените учители липсва, затова и няма реакция.

Според нея те не се чувстват застрашени, въпреки че и лидерът на “Възраждане” Костадин Костадинов поиска всички няколкостотин учители от подписката да бъдат разследвани от прокуратурата - за това, че са изразили гражданската си позиция, което според него било "отказ да спазват закона".

Такева заяви и че няма възможност да провери имената от списъка на “Възраждане” във Варна - дали са членове на представляваната от нея организация или на другите два по-малки синдиката, като аргумент, че ръцете ѝ са вързани. 

Позиция

Другият синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" заяви, че българското образование има обединяваща функция от векове. "Това е важно послание от историята, как при полярните различия на партиите след Освобождението и началото на 20 век, образованието на децата и тяхното бъдещето винаги е било мост между различията. От 1989 г. думите пропаганда и агитация не са част от речника на българския учител. Нека новите политици и депутатите, които скоро ще избираме, да спрат да употребяват българските учители, и да спрат да си мислят, че най – удобната сфера за политическия популизъм е българското образование", посочи председателят на профсъюза д-р Юлиян Петров.