Съдебният процес срещу Васил Левски е бил политически. Апостола на свободата е бил осъден на смърт за подбуждане към въстание. Такова тълкувание представя юристът и бивш конституционен съдия доц. Маргарита Златарева.

В Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" днес се състоя представянето на нейната книга "Юридически поглед към процеса на Васил Дякон Левски", чийто предговор е написан от историка проф. Пламен Павлов, предава БГНЕС.

"Целта на книгата е да посоча правните доводи, въз основа на които е осъден Васил Левски и съобразно законите на Османската империя към онзи момент", обясни доц. Златарева. Тя посочи, че по това време в империята е имало един султански закон, който предвижда три разпоредби със смъртно наказание, когато те са за политически деяния.

"Левски е осъден за подбуждане към въстание с прокламации и сказки по мегдани, както се изразява законът. Той е осъден по три политически престъпления, наречени политически в Глава 1 от Наказателния закон, която се казва "Злодеяния и престъпления против вътрешната безопасност на Османската империя". Всъщност процесът е политически", каза доц. Златарева.

Тя посочи, че едва на четвърто място е престъплението срещу личността – за убийство. Според турския закон то се наказва с 15 години затвор, но ако е политическо, се предвижда и смъртно наказание.

Процесът издига много авторитета на Васил Левски извън пределите на Османската империя. Той е следен от дипломатическите представители и те дават информация на своите правителства.

За проф. Пламен Павлов книгата на доц. Златарева показва категорично, че Османската империя, макар и със закъснение, осъзнава, че си има работа с една политическа организация и лидер, който е на национално равнище. "По тази причина Високата порта се стреми да ликвидира Васил Левски", добави той.

"Това е най-голямото признание за значимостта на Левски и като политически лидер, и като държавник в перспектива, защото те се отнасят към него като към лидер на българите. По повод процеса чуждите консули и кореспонденти заявяват, че българите могат да се управляват сами. Тогава клеветата срещу нас, че ние сме един ориенталски народ, който не е узрял да се управлява сам, се разбива на пух и прах. Този процес е част от подвига на Левски", подчерта историкът.

На въпрос защо България продължава да чества по-силно обесването на Левски, а не неговото рождение, проф. Павлов отговори: "Денят на неговото раждане се чества не по-малко от смъртта – тържествено и с отношение. Карлово даде чудесен пример в тази посока. След като 147 години по-късно ние продължаваме да говорим за Левски, влагаме емоции и водим спорове, това показва, че от тук започва неговата канонизация като политическа и народна фигура."