Европейската комисия предлага много по-амбициозни норми за гарантиране на чистотата на въздуха и водите, както и механизми за обезщетяване на хора, заболели покрай наднормено замърсяване на средата. Мерките се предприемат след насоки на Световната здравна организация за преразглеждане на нормите за тези замърсявания с оглед на високата преждевременна смъртност, до която водят.
Ако предложението бъде прието, към 2030 г. ще влязат в сила нови междинни норми със силно занижени прагове на позволеното замърсяване. Очаква се например годишната пределно допустима норма за фини прахови частици да бъде намалена с повече от 50% - от 25 µg/m³ на 10 µg/m³. Това ще постави България в още по-трудна позиция от сегашната - у нас превишенията са твърде чести, а властите само имитират дейност.
Директивата за качеството на атмосферния въздух, която последно е актуализирана през 2008 г., ще бъде преразгледана, като ще се гарантира и правото на обезщетение за хора, страдащи от заболявания в следствие на мръсен въздух. Заболелите по такива причини ще имат право да бъдат представлявани и от неправителствени организации по колективни искове. Общините в рискови зони с високи замърсявания ще имат възможност да разработят и превантивни планове за спазване на новите правила. И сега Брюксел отпуска милиони евро за мерки срещу замърсяванията, но у нас тези пари не се харчат ефективно или въобще остават неусвоени.
По оценки загубите за ЕС само заради пропуснати работни дни покрай заболявания, дължащи се на замърсен въздух, възлизат на 8 млрд. евро годишно, общите загуби са много по-високи - оценките варират от 231 до 853 млрд. евро. ЕС си поставя за цел през 2050 г. да има нулево замърсяване на въздуха. Според комисията изпълнението на новите правила за въздуха ще доведе до намаляване на случаите на преждевременна смърт, дължаща се на фини прахови частици, с над 75% за период от 10 години.
Нови правила се предвиждат и за повърхностните и подземните води, както и за пречистването на отпадъчните води. Предвижда се списъкът на замърсителите да бъде допълнен с новопоявили се вещества със силно отрицателно въздействие върху околната среда. Ще се търсят и по-добри начини за следене и отчитане на замърсяването на повърхностните и подземните води. В правилата за пречистването на отпадъчните води пък ще бъдат включени някои микрозамърсители като остатъци от фармацевтични и козметични продукти. На пречистването на отпадъчните води се дължи едно от най-големите потребления на енергия в публичния сектор. Поради това в преразгледаната директива се определя и цел за енергийна неутралност за сектора, изтъкват от Европейската комисия.
ИЗСЛЕДВАНЕ
В началото на септември учени обявиха революционен пробив в изследването на пораженията от мръсния въздух за здравето. Не от вчера се знае, че отровите, които дишаме - автомобилните газове, фините прахови частици от отоплението с твърдо гориво и пр., причиняват рак на белия дроб. Сега обаче е доказано как вредните вещества от автомобилните газове "събуждат" спящи имутации в белодробните клетки и ги тласкат към раково изменение. Откритието за пръв път обяснява защо толкова много непушачи развиват рак на белите дробове и според учените е предупредителен сигнал за пагубното влияние на мръсния въздух върху здравето. Тютюнопушенето остава най-рисковият фактор за рак на белия дроб, но за разлика от него ние не можем да контролираме какво дишаме, каза по този повод проф. Чарлз Суонтън от Юнивърсити Колидж-Лондон, който представи научния доклад на конференция в Париж преди няколко седмици.
