Каква е по закон разликата между неустойка и задатък и по какви правила се определят те и техните размери?

Х.С, София

В закона за задълженията и договорите (ЗЗД) има няколко общи правила за това какво се случва при неизпълнение на задълженията по един договор. Така, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, то кредиторът може да развали договора. Това може да стане, като последният даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма.

Кредиторът може и да заяви на длъжника, че разваля договора, и без да даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно, или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време. Разваляне на договора не се допуска, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед на интереса на кредитора. Едно от важните правила е, че правото да се разваля договорът се погасява с петгодишна давност.

Длъжникът пък не отговаря, ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина. В същото време обаче обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност.

Важно е да се отбележи, че обезщетението, което се дължи при неизпълнение, обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Но ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди. Ако неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, съдът може да намали обезщетението или да освободи длъжника от отговорност.

И тук стигаме до хипотезите, свързани с даването или уговарянето на определени суми при сключването на договорите, които да гарантират тяхното изпълнение или пък обезщетенията при тяхното неизпълнение.

Затова ЗЗД определя и правилата за неустойка и задатък. Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди. Ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер. 

Задатъкът пък служи за доказателство, че е сключен договорът и обезпечава неговото изпълнение. Ако страната, която е дала задатъка, не изпълни задължението си, другата страна може да се откаже от договора и да задържи задатъка. Ако задължението не е изпълнено от страната, която е получила задатъка, другата страна при отказ от договора може да иска задатъка в двоен размер. Ако изправната страна предпочита да иска изпълнение на договора, обезщетението за вредите се определя по общите правила.

За неустойка говори и Търговският закон. Там е записано, че не може да се намалява поради прекомерност неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци.

Пак там се вкарва и понятието отметнина. Ако при сключване на договор една от страните е дала или обещала нещо, в случай че се отметне, тя може да се откаже от договора, ако не е започнало изпълнението му. Отметналата се страна е длъжна да заплати отметнината, а ако я е дала при сключване на договора, тя я губи, разпорежда ТЗ. Когато договорът се изпълни, отметнината се връща или се прихваща. Тя се връща и при прекратяване на договора по взаимно съгласие.