Кога служители на МВР може да проверяват хора? Могат ли да спират, когато и когото си поискат по улиците, да искат лични карти за проверки, да проверяват документи, багажи, дрехи?
Н.Щ., София
Законът за МВР (ЗМВР) дава правомощия на полицията да спира хора, да прави проверки, да иска установяване на самоличността на едно или друго лице, да изисква предоставяне на лични карти или други документи за самоличносност. Това право е едно от нещата, което най-често среща хората и полицията. То обаче определено е твърде деликатно, най-малкото защото може във всеки един момент да влезе директно в личната сфера на всеки човек.
Така според чл. 70 от закона за МВР полицейските органи могат да извършват проверки за установяване самоличността на лице, за което има данни, че е извършило престъпление или друго нарушение на обществения ред. Те могат да правят това и когато това е необходимо за разкриване или разследване на престъпления и при образувано административнонаказателно производство.
Третата възможност е най-обща - може да се установява самоличността на лице при осъществяване на контрол по редовността на документите за самоличност и пребиваване в страната. Тази норма на практика разрешава на полицейските органи да спират всяко лице и да му искат документите за самоличност под претекст, че се контролира редовността им. Тя обаче няма как да се чете или тълкува разширително, защото това наистина може да означава злоупотреба с правомощия и да получи етикет полицейщина. Затова и за всяка проверка трябва да има или налична по-обща операция на МВР, разрешена със съответен подпис на началник, или някаква остра ситуация, или проблеми например при спортно мероприятие, напрежение между компании, или нещо подобно. Безразборна проверка на хора и документи би била отвъд закона.
Полицейските органи може да установяват самоличност на лице и на контролен пункт, организиран от полицейските органи. Това може да са Гранични контролно-пропускателни пунктове, но може и да са обикновени КПП-та, които например са организирани при полицейска операция или през лятото на някой морски курорт.
Според закона за МВР полицейските органи може да настояват за установяване на самоличност и "по искане на друг държавен орган за оказване на съдействие при условия и по ред, предвидени в закон". Това може да е по линия на съдействие на контролен орган, или на данъчни, или на съдебни изпълнители и др.
Законът изрично определя, че "установяването на самоличността се извършва чрез представяне на документ за самоличност на лицето, сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето, или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни". Документ за самоличност може да е личната карта или международният паспорт. На практика би следвало за такъв да се приема и шофьорската книжка, в която има достатъчно данни за съответното лице.
ЗМВР позволява на полицията едно още по-деликатно право. Става дума за правомощието полицейските органи да извършват действия по идентификация на лице. Това може да се прави, ако самоличността на едно лице не може да бъде установена чрез документи. Същото е и, ако лицето е извършило престъпление или съществуват данни, че е извършило престъпление. Това правомощие е дадено и за чужденец, търсещ закрила по Закона за убежището и бежанците, който е влязъл не по законоустановения ред или е незаконно пребиваващ в България.
Действията по идентификация включват наистина много деликатни за човек неща и влизане дълбоко в личната сфера. Тук се включва снемане на пръстови отпечатъци и отпечатъци от дланите на ръцете, фотографиране на лицето, установяване на външни белези; измервания и изземване на образци за сравнителни изследвания,изземване на образци от биологичен произход за сравнителна ДНК идентификация.
Когато основанията за идентификация отпаднат, полицейските органи служебно или по искане на лицето са длъжни да унищожават събраните материали.
