Задължително ли е, когато МВР предупреждава, то това да става писмено? Писмените полицейски протоколи за предупреждения може ли да се обжалват пред съд?
С.Ш., София
Действащият закон за МВР (ЗМВР) позволява на полицейските органи да предупреждават лице или лица, за които има достатъчно данни и се предполага, че ще извършат престъпление или нарушение на обществения ред. Този прийом през последните години се използва изключително често от страна на МВР. Това се прави и когато става дума за спортно хулиганство, и когато хора се оплакват от съсед, че вдига скандали или пък прекомерно шуми, или при някои форми на самоуправство, или за да бъде прекратена незаконна търговия, или при незаконни протести и при много други житейски ситуации.
Според чл. 65 от ЗВР предупрежденията може да бъдат отправяни и устно, и писмено.
Изрично е посочено, че за писменото предупреждение се съставя протокол, с който лицето се предупреждава за отговорността, която се предвижда при извършване на съответното престъпление или нарушение на обществения ред. Протоколът за предупреждение се съставя в присъствието на лицето и на един свидетел, като след запознаване със съдържанието му се подписва от полицейския орган, лицето и свидетеля. Отказът на лицето да го подпише се удостоверява с подписа на свидетеля. В случаите на домашно насилие копие от протокола за предупреждение се предоставя на пострадалото лице при поискване, разпорежда още ЗМВР.
Полицейските предупреждения са различни от друга форма, която законът допуска - издаването на разпореждания. Пак по ЗМВР полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено. Все пак е записано, че при невъзможност да се издадат писмено разпорежданията могат да се издават устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят. Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му. За разпорежданията, издадени в писмена форма, изрично е отбелязано, че могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Не така стоят нещата обаче с предупрежденията. За тях такъв законов запис няма. И като цяло съдилищата приемат, че те не могат да се обжалват.
Има съдебни определения, в които се обявява, че предупредителен протокол не създава права и задължения за адресата си или поискалия издаването му, нито засяга техни права, свободи или интереси, поради което няма характер на индивидуален административен акт по Административнопроцесуалния кодекс. Нещо, което означава и че той не подлежи на оспорване. Съдилищата приемат, че в тях липсва разпоредителна част и че протоколите имат единствено и само предупредителен и превантивен характер.
