Има ли значение при наследяване и някакви специални правила, ако наследодателят има повторен брак?
Ф.К., София
-----------------------------------
Според българското наследствено право преживелият съпруг е много важна фигура в хода на наследяването. Той не само е равен на децата като наследствен дял, не само е приравнен с тях и като наследник по закон със запазена част, но и често получава повече, защото взима и част от съпружеската имуществена общност. Освен това, ако при наследяването няма деца, родители, внуци, братя, сестри или техни низходящи, съпругът дори получава цялото наследство.
Всички тези общи правила определено важат и ако има повторен брак. Става дума само за общите правила, защото всяко наследяване е много индивидуално като части, разпределение, делби, участници.
Тук е важно веднага да се отбележи, че след развод съпрузите спират да могат да се наследяват. Това означава, че първият съпруг не може да има претенции за наследствен дял, ако бившият съпруг почине. Той има равна част от съпружеската имуществена общност - т.е. от всичко, придобито по време на брака, но само от него. Не може да иска нищо от личното имущество и със сигурност нищо като наследяване от бивш съпруг.
При повторен брак всеки съпруг влиза със своето имущество, което, изрично трябва да се отбележи, е лично. Оттам нататък отново се гради съпружеска имуществена общност (освен ако не бъде избран режим на брачен договор или режим на разделност, което се случва все още много рядко). При СИО всичко новопридобито става общо.
И след това се спазват всички общи правила на наследяване, включително и тези за наследяване между съпрузи. Според ЗН съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете. Съпругът може на практика да получи повече от един или няколко имота от наследството. Ако например този имот или имоти са придобити в рамките на брака, те освен наследство са и съпружеска имуществена общност (СИО). Това от своя страна означава, че при прекратяване на брака, включително и поради смърт, преживелият съпруг автоматично придобива половината от въпросния имот. Така в процедура по наследяване ще влиза само другата половина от имота - тази, която е била на починалия съпруг.
В ЗН се определя и че когато съпругът няма деца и наследява заедно с възходящи или с братя и сестри или с техни низходящи, той получава половината от наследството, ако наследството се е открило преди навършването на десет години от сключването на брака. Ако обаче са минали 10 и повече години, съпругът получава дори 2/3 от наследството. А когато съпругът наследява заедно с възходящи - родители, баба, дядо, както и с братя и сестри или с техни низходящи, той получава една трета от наследството в първия случай (възходящи) и половината във втория (братя и сестри).
Съпругът има право и на запазена част от наследството - това е част, определена точно от ЗН, с която наследодател не може да разполага, ако тръгне да завещава или дарява. Законът изрично определя, че "когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството".
Няма никакво значение и обстоятелството, че съпрузите фактически не са живели заедно при смъртта на единия. Ако няма влязло в сила съдебно решение за развод - било то исков ред или по взаимно съгласие, те се наследяват на общо основание.
