Ако след смъртта на наследодател като наследници остават дете, брат и сестра, както и леля и няколко братовчеди, то кой наследява и по колко? 

Б.С., София

Ако има нещо, което е сравнително ясно разписано и останало почти без промени години наред в българското законодателство, то със сигурност е наследяването и неговите правила.

Най-общото правило е, че наследството се открива в момента на смъртта в последното местожителство на умрелия. Едва след това започват и изчисленията кой може да наследява и по колко. В закона за наследяването (ЗН) има специална глава - "Наследяване по закон". Именно там са и правилата за това как се разпределя наследството и кой изобщо може да има претенции.

Тук изначално и най-важно е да се натърти, че основният принцип е, че се наследява по редове. И то като всеки ред наследници изключва следващия ред при наследяването. 

Първият и основен ред при наследяването са децата. Правилото е, че децата на починалия наследяват по равни части. Важно е да се отбележи, че като деца на наследодателя се смятат и осиновените от него. Това означава, че ако има деца, то тогава не наследяват и се изключват изобщо например хора от другите редове - например братя, сестри, лели, братовчеди.

След това стигаме до втората хипотеза, при която наследодателят не е оставил деца или други низходящи. Тогава наследяват поравно родителите или оня от тях, който е жив. Този втори ред изключва наследниците от следващия, трети. 

При третия ред, ако наследодателят е оставил само братя и сестри, то те наследяват по равни части. Пак в него е възможна хипотеза,при която да наследяват пак братя и сестри, но заедно с възходящи във втора или по-горна степен - дядо, баба, прадядо. Тогава първите получават две трети от наследството, а възходящите - една трета. Законът определя, че в тези варианти еднокръвни и едноутробни братя и сестри получават половината от това, което получават родните братя и сестри.

Възможно е починалият да не е оставил нито възходящи от втора и по-горна степен, нито братя и сестри или техни низходящи. И тук идва четвърти ред наследници. При него наследяват роднините по съребрена линия до шеста степен включително. И тук правилото е - по-близкият по степен и низходящият на по-близък по степен изключват по-далечния по степен. Става дума например за чичо, леля, племенници. Важно е обаче да се натърти, че тези въпросни съребрени роднини от 3-та до 6-а степен наследяват само, ако починалият не е оставил деца или родители, както и братя и сестри и техните низходящи. В противен случай те са директно изключени от наследяване.

При наследяване по закон винаги трябва обаче да се има предвид преживял съпруг. Той не е в нито един ред. Той изключва със сигурност наследниците от четвърти ред, С останалите три реда, съпругът наследява определи от закона части.

Така той наследява част, равна на частта на всяко дете. Ако пък няма деца и той наследява заедно с възходящи (родители на наследодател) или с братя и сестри или с техни низходящи, то тогава получава половината от наследството, ако то се е открило преди навършването на десет години от сключването на брака. Ако са над 10 години, то тогава получава 2/3 от наследството. 

Съществува хипотезата съпругът да наследява едновременно с родители и с братя и сестри или с техни низходящи. Тогава съпругът ще получи една трета от наследство, ако е открито преди 10 години от брака, и половината, ако са над 10 години. Ако няма други наследници от тези редове, то съпругът получава цялото наследство. Затова и фигурата на съпруга при наследяването е наистина важна.