При какви условия работодател може да премести работник на друго място, включително и в друго населено място?

К.Щ., София 

В Кодекса на труда (КТ) има специални правила, свързани с обезщетения, които работодател дължи при преместване на работник или служител в друго населено място.  Първа е важно да се отбележи, че въпросното преместване става по споразумение с работодателя. При него последният може да плаща пътните разноски за него и за членовете на семейството му, разноските по пренасянето на покъщнината му, възнаграждение за дните на пътуването и за още 2 дни.

За тези обезщетения се говори и при освобождаване на някой работник, който е бил нает преди време, а сега трябва да се върне на постоянния си адрес. Така в кодекса се казва, че ако става дума за случай на работник или служител, трудовото правоотношение с когото е прекратено не по негова вина или не по негово заявление с предизвестие, то по споразумение с работодателя могат да се заплатят пътните и разноските за пренасяне на покъщнината за неговото и на семейството му завръщане в постоянното им местоживеене.

Важно е да се знае, че работникът или служителят има право на обезщетение по предходните алинеи, когато по ред, предвиден в закон, се премества или е преместен на постоянна работа в друго населено място не по негова молба. "Когато разстоянието до населеното място на новата работа е над 100 километра и преместването е за време над 1 година, на работника или служителя се заплаща и уговореното едномесечно трудово възнаграждение за новата работа", определя още КТ. Плаща се и възнаграждение в размер на една четвърт от същата сума за всеки член от семейството, издържан от работника или служителя. Обезщетението се изплаща от работодателя, при когото работникът или служителят се премества на работа.

Това обезщетение е различно от това при командировка. При командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет.

В КТ съществува и обезщетение при бедствие. То се дължи, когато при бедствие работникът или служителят е възпрепятстван да се яви на работа. Тогава му се заплаща обезщетение в размер 50 на сто от брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е бил възпрепятстван да работи, но не по-малко от 75 на сто от минималната работна заплата, установена за страната. Ако пък работникът или служителят е взел участие в спасителните работи при бедствие, заплаща му се пълният размер на брутното трудово възнаграждение. Тези обезщетения се изплащат от работодателя, при когото работникът или служителят работи. Самите причини за неявяването на работа и участието в спасителните работи се установяват от кметството, от общинския съвет или от друг държавен орган.

 Обезщетения се дължат и при правомерен отказ на работника или служителя да изпълнява работата. За да се случат, трябва да има отказ на законно основание. Или пък съответният работник да е преустановил работа поради възникнала сериозна и непосредствена опасност за живота и здравето му. Тогава има право на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което не е работил. Има и обезщетение при временно отстраняване от работа. То се получава от работник или служител, който е бил незаконно отстранен от работа от работодателя или от непосредствения ръководител.