Може ли работодател еднолично да определя да се работи на непълно работно време?
З.С., София
В Кодекса на труда (КТ) от много години има възможност страните по един трудов договор да уговарят работа за част от законоустановеното работно време и да влязат в хипотезата на непълно работно време. В тези случаи те изрично трябва да определят и продължителността и разпределението на работното време.
Преди да се стигне до конкретната хипотеза, свързана с правата на работодателя в тази посока, е важно да се видят общите правила. Според тях месечната продължителност на работното време на работниците и служителите на непълно работно време трябва да е по-малка в сравнение с тази на работниците и служителите, които работят по трудово правоотношение на пълно работно време в същото предприятие и изпълняват същата или сходна работа. Веднага след това законодателят изрично е заложил, че работниците и служителите на непълно работно време не могат да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение. Те ползват същите права и имат същите задължения, каквито имат работниците и служителите, работещи на пълно работно време, освен ако законът поставя ползването на някои права в зависимост от продължителността на отработеното време, трудовия стаж, притежаваната квалификация и други.
Важно е да се знае, че трудов договор, сключен за част от законоустановеното работно време, се смята за сключен за работа при нормална продължителност на работното време в случаите, когато от контролните органи бъде установено, че работникът или служителят по този договор полага труд извън установеното за него работно време, без да са налице условия за полагане на извънреден труд в случаите, допустими от закона.
И тук се стига до това, че КТ наистина дава възможност на работодател и сам да въведе непълно работно време. Според чл.138а от КТ при намаляване на обема на работа работодателят може да установи за период до три месеца в една календарна година непълно работно време за работниците и служителите в предприятието или в негово звено, които работят на пълно работно време. Това обаче трябва да стане след предварително съгласуване с представителите на синдикалните организации или на представителите на работниците и служителите. Продължителността на работното време обаче не може да бъде по-малка от половината от законоустановената за периода на изчисляване на работното време.
Работодателят трябва да взема под внимание молбите за преминаване от работа на пълно работно време на непълно работно време, независимо дали те са за същото, или за друго работно място, когато съществува такава възможност в предприятието. Той трябва да взема под внимание и молбите на хората за преминаване от работа на непълно работно време на работа на пълно работно време или за увеличаване продължителността на непълното работно време, ако възникне такава възможност. Работодателят трябва да предоставя своевременно на подходящо място в предприятието писмена информация на работниците и служителите за свободните работни места и длъжности при пълно и непълно работно време.
КТ указва и че той трябва да предприема мерки, с които да улеснява работниците на непълно време да стигат до професионално обучение, с цел да се увеличат възможностите за израстване в кариерата и професионалната мобилност.
