Как стои въпросът за представителството в гражданските дела? Кой кого и кога може да представлява страна в съдебния процес?
Т.Н., София
------------------------------------
Гражданският процесуален кодекс (ГПК) определя, че страни по граждански дела са лицата, от чието име и срещу които се води едно гражданско дело. Веднага след това изрично е посочено, че освен в предвидените от закон случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд. Ако законът изобщо позволява прокурор да участва в гражданско дело, то за него е определено, че е с права на страна в предвидените от закон случаи. Той не може да извършва действия, които представляват разпореждане с предмета на делото.
Тук е важен и въпросът за процесуалната правоспособност и за процесуалната дееспособност. ГПК разпорежда, че процесуално правоспособен е този, който е правоспособен по материалното право. Процесуално правоспособни са и държавните учреждения, чиито ръководители са разпоредители с бюджет.
Дееспособните физически лица извършват съдопроизводствените действия лично. Това важи и за непълнолетните и ограничено запретените, те извършват действията лично, но със съгласието на родителите или попечителите си. Малолетните и поставените под пълно запрещение се представляват от законните си представители - родители или настойници.
И тук се стига до въпроса с представителството. На първо място законът говори за т. нар. особено процесуално представителство. Такъв особен представител се назначава например по искане на страна в процеса, която иска да извърши нетърпящо отлагане на процесуално действие спрямо лице, което е процесуално недееспособно и което няма законен представител или попечител. Пак такъв особен представител, назначен от съда, представлява лице с неизвестен постоянен и настоящ адрес. Той се появява и ако има противоречие в интересите между представляван и представител.
При всички случаи особеният представител може да извършва действия, за които се изисква изрично пълномощно, само с одобрението на съда, пред който се води делото.
Законът разпорежда и че безвестно изчезналите се представляват от назначените от съда техни представители, а обявените за отсъстващи - от въведените във владение наследници.
Юридическите лица пък се представляват пред съдилищата от лицата, които ги представляват по закон или според устройствените им правила. Когато липсва правило за представителството, юридическото лице се представлява от двама членове на управлението му. Държавните учреждения се представляват от своите ръководители според техните устройствени правила. Общините се представляват от кметовете. Държавата се представлява от министъра на финансите, освен когато в закон е предвидено друго. По дела, които се отнасят до недвижими имоти държавна собственост, държавата се представлява от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Има и представителство по пълномощие. Това са адвокатите, родителите, децата или съпругът/съпругата, юрисконсултите или други служители с юридическо образование в учрежденията, предприятията, юридическите лица и на едноличния търговец. Такива са и областните управители, упълномощени от министъра на финансите или от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Пълномощниците се легитимират с пълномощно, подписано от страната или от нейния представител. В пълномощното се посочват трите имена, точният адрес и телефонът на пълномощника. Упълномощаването може да се направи и устно пред съда, като се отразява в протокола от съдебното заседание.
