Трябва ли да има някакво обяснение при наказание или уволнение по Кодекса на труда?
Ф. Т., София

Кодексът на труда (КТ) предвижда, че при нарушение на трудовата дисциплина се налагат дисциплинарни наказания. За нарушение на дисциплината се счита виновното неизпълнение на трудовите задължения. Дисциплинарната отговорност и наказанията се налагат независимо от имуществената, административнонаказателната или наказателната отговорност, ако такава отговорност се предвижда. 

КТ се опитва изчерпателно да изреди нарушенията на трудовата дисциплина, при които се стига до дисциплинарни наказания. Такива са например закъснение, преждевременно напускане на работа, неявяване на работа или неуплътняване на работното време, явяване на работника или служителя на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените му задачи. В този кръг попадат и неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила, произвеждане на некачествена продукция, неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труда, неизпълнение на законните нареждания на работодателя, злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, както и разпространяване на поверителни за него сведения и др.

След това КТ посочва и видовете дисциплинарни наказания. Те са забележка, предупреждение за уволнение, уволнение.

Изрично е посочено и че при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Разпорежда се също, че за едно и също нарушение на трудовата дисциплина може да се наложи само едно дисциплинарно наказание.

Дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от определено от него длъжностно лице с ръководни функции или от друг орган, оправомощен със закон. Дисциплинарните наказания на ръководителя на предприятието, както и на работници или служители, назначени от по-горестоящия орган, се налагат от този орган, разпорежда КТ. Преди да наложи дисциплинарно наказание, работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без изобщо да разглежда спора по същество. Единственото изключение от това правило е, ако обясненията на работника или служителя не са били изслушани или дадени по негова вина

Друго основно правило е, че дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му.

И стигаме до заповедта за дисциплинарно наказание. Дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Изрично е посочено, че трябва да има мотиви. Това означава, че ако такива няма, със сигурност съответната заповед ще бъде отменена от съда.

Иначе заповедта за дисциплинарно наказание се връчва срещу подпис на работника или служителя, като се отбелязва датата на връчването. При невъзможност заповедта да бъде връчена на работника или служителя работодателят му я изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка. Дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на връчване на заповедта на работника или служителя или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка.